Продавачката Сийка- хумористичен християнски разказ

Това е нещо хумористично, което написах, подготвяйки се за младежко. Надявам се да се посмеете и в същото време всички да разберем поуката. Мисля, че Йордан Йовков и Елин Пелин биха ми завидяли колко хубаво пиша...:)))) хихии (това беше шега:)))

„Какъв хубав ден”, си помисли продавачката Сийка и се усмихна на своята нова бизнес стратегия за преодоляване на Световната икономическа криза. И наистина, денят беше толкова красив. Пролетта идваше с тихи стъпки. Природата се събуждаше от зимния си сън, за да се роди за нов живот. Дръвчетата наоколо бяха обагрени в красиви розови и бели цветчета. Сийка вдъхна от нежния им аромат и сърцето й запя. Една стара песен, която тя много обичаше: „Искам винаги да съм с Теб, в присъствието Твое. Все по-близо всеки ден да съм, там, където си и Ти”.
„Толкова съм добра”, продължаваше тя своите размишления. „Време е да ме вземат в хвалението”. Скромността беше едно от нещата, които я правеха толкова красива. Нищо, че птичетата, слушайки я, деликатно избягваха..
„Ех, наистина искам да си с мен, Боже, всеки миг, през целия ден”, каза полугласно, докато пропръскваше своите доматки и ги нареждаше старателно на сергиийката си.
„Насам народе, най-хубавите, най-свежите доматки, домашно производство”, се провикна тя със сияещо лице, за да подкани своите бъдещи клиенти. Нямаше начин, денят се очертаваше да бъде много успешен.
Неочаквано нещо интересно се случи. Върху прашните й щайги пробляснаха няколко слънчеви лъчи, които прерастнаха в ярка светлина и пред очите й се очерта сияеща бяла фигура. Сийка протърка очи, за да се увери, че не сънува. Но не, Той беше там, по-реален от всичко наоколо.
„Исусе, Т-т-и ли Си наистина?”, попита смутено Сийка. Не Т-тее очаквах”.
„Да, Аз Съм. Ти каза, че искаш всеки миг да бъда с теб. И ето Ме, Аз обичам да изпълнявам желанията на Моите деца”
„Но аз такова... казах го просто ей така”.
„Мила Сийке, ти искаш да пееш в хвалението, нали?
„О, Да!”, отговори веднага Сийка. „Искам!”
„Тогава научи се всяка дума, която пееш и изговаряш, да бъде пълна със смисъл. Словото Ми казва говоренето ти да бъде „да” и „не”
Младата продавачка не се беше замисляла върху това и Го гледаше с объркан поглед. Но имаше нещо, което я слисваше още повече е какво щеше да стане с нейния бизнес план да преодоляване на Световната икономическа криза. В какво се състоеше той? Тя купуваше евтини домати, които струваха по 50 ст и ги слагаше заедно с другите. Външно те изглеждаха като останалите, но бяха лоши на вкус. Бизнес планът й включваше и слагането на теглилка на кантара. Едва забележима, тя правеше така, че на кантара да излиза по-голямо тегло. Клиентът вземаше по-малко, а плащаше повече. Криза е, оправдаваше се тя пред себе си. Но какво щеше да стане сега с нейния бизнес план, когато Той беше там?
Един човек се приближи до сергията.
„Едно кило домати”, каза той. Сийка понечи да сложи от лошите домати, но срещна погледа на Исус. В очите Му виждаше толкова любов и в същото време, когато я погледнеше, сякаш проникваше в най-дълбоките кътчета на нейното сърцето. Тя се подвоуми малко, но взе само от хубавите домати. „Заповядайте, господине, хубав ден”.
„Вкусни ли са доматите?” я попита една приятна стара жена. Принципно Сийка би започнала веднага своята реклама. Но сега се спря. „За вас, мила госпожо, ще сложа най-хубавите. И наистина го направи.
„Хайде на доматките, най-свежите, домашно производство....". Не можа да довърши изречението. Дали лъжата беше станала част от живота й до такава степен, че тя вече не го осъзнаваше?
За миг погледна към касовия си апарат. Той беше толкова неизползван, че две малки паячета си бяха оплели паяжинка и безгрижно си играеха. Днес нямаше измъкване, Той беше до нея, трябваше да бъде честна. Трябваше да мисли върху всяко нещо, което правеше, всяка дума, която изричаше. А това й беше толкова трудно. Интересно, когато на края на деня тя сумира приходите си, те бяха три пъти повече от обичайните.

Денят вече заспиваше в розовите лъчи на слънцето, а в сърцето на Сийка се събуждаше нова надежда. Опакова стоката си в щайги и се обърна към Исус. „Беше ми приятно, че беше мой гост днес. Отивам вкъщи, да си почина”.
„Не, ти пожела да бъда всеки миг от този ден, идвам с теб”.
„Но, аз такова. Вкъщи е толкова разхвърляно.."
„Сийке, чувала ли си някога, че домът е отражение на живота на един християнин. Ти трябва да Ме хвалиш с всичко, включително и дома си. Нека всеки, който влезе в него, да прослави Мен, твоя Баща и Създател”.
Неохотно отвори вратата. Прашни щайги бяха разхвърляни навсякъде, и дрехи заедно с тях. Дисковете й с музика, и още куп неща, изсипани от дамската й чанта. Имаше обаче нещо по-лошо от безпорядъка наоколо. Там, на масата стоеше едно списание... Сийка бързо хвана една от прашните щайги, за да го покрие. Но от погледа на Исус нищо не можеше да убегне. Той знаеше всичко.
„Какво е това? ‘, я попита отново.
„Списание”, отговори Сийка, отнасяйки го с прашната щайга. Лицето й поруменя, в тон със зрелите червени доматки.
Навсякъде по полиците на нейната библиотека имаше романи. Сред тях самотно се беше сгушила една книга, която тя рядко отваряше- Библията. Също и дискове с музика, всякаква- рок, попфолк, метал... Дали той би чел тези книги, дали би слушал такава музика? Едва ли, предвид лошите текстове, които Сийка често си припяваше, докато репетираше, за да я вземат в хвалението.
Доволно протегна ръце на дивана, чувствайки свободата да не е на работа. Обичаше тези мигове, когато можеше да си почива. Какъв хубав звук имаше тишината. Машинално понечи да включи любимия си филм.
„Исусе, Ти си почини там, на другото канапе. А аз ще си пусна моя любим филм”.
„Не, искам и Аз да го гледам”.
Тогава в себе си тя разбра. Това просветна в ума й така, както светкавица раздира и осветява мрачното небе сред буря: Той не само искаше физически да е там, искаше да прави всчко нещо заедно с нея!
„Не, Исусе, не този филм не е като за Теб. Не мога да го пусна. Там има едни сцени...”
В този миг телефонът й звънна. „Сийкееее, Сисеее бе”. Беше нейната любима приятелка Ганка. „Хайде да обсъдим клюките, като всеки ден. Сийкеее, чу ли чеее.? ‘ Дали този път gsm-ът й беше включен на високоговорител или на нея само й се струваше така? Искаше й се това да не се чуе, но гласът на Ганка сякаш прокънтя в тишината. Сигурно и Той беше чул това.
„Не мога сега”, прекъсна я бързо, „Заета съм, имам гост”.
„Какво ли по-лошо би могло да ми се случи?”, си каза Сийка.
В този миг се чу отчетливия звън на звънеца. „О, не, моите приятели”, уплашено си помисли тя. Дали те виждаха Исус? Един от тях носеше мп4 плейър и за нейно нещастие, оттам прозчува едно попфолк парче.
„Хайде, приятелко, защо не си се облякла? Днес сме на църква. А после, след службата, отиваме на дискотека, нали. Хайде, приготвяй се бързо”.
Сийка искаше да отиде. Да се позабавлява малко с приятели, да се види с Кирчо, в когото беше влюбена. Но дори не можеше да си представи как щеше да се чувства Исус там. Сред всичките тези светлини и надута музика. Как щеше да се чувства, гледайки всичко, което ставаше наоколо....

Последните минути на деня угасваха. Звездите процеждаха своята светлина през щорите на прозореца. Луната сякаш й се усмихваше, красиво облечена в сребристо. Нежен завършек на красивия пролетен ден. Но Сийка беше много уморена. Никога не се бе чувствала по-изтощена- и физически, и емоционално. Опита се да държи още малко очите си отворени, за да се полюбува на нощната тишина, но не можа, клепачите й натежаваха.
„Много е трудно, когато Исус е до теб. Хубаво, че Му казах да бъде с мен само този ден, а не през целия ми живот” помисли си за миг и потъна в страната на сънищата...
_____________________________________________
" Господи, опитал си ме и познал си ме.
Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч. Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища.Защото преди думата да е още на езика ми,
ето, Господи, Ти я знаеш цялата
Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побегна? Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи. Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие
и светлината около мене ще стане на нощ, то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб,
а нощта свети като ден: за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.” Псалом 139

Как би изглеждал денят ти, ако можеше да видиш Исус и Той стоеше всеки миг реално до теб?