Знаеш ли, че до теб има ангели?

(кратко насърчение.. за Теб:)

Вчера имах невероятно труден ден. Принципно се старая винаги да съм усмихната и позитивна. Но се случиха неща, поради които имах чувството, все едно някакъв непосилно голям товар е дошъл върху мен. Вечерта, когато се прибрах, започнах да споделям с Бог нещата, за които ми беше мъчно. Казах Му: „Господи, толкова ми е трудно. Не мога да се стравя с това”. Чувствах се буквално срината.

И точно в този момент, когато ми беше толкова тежко, почувствах невероятно голямо желание да отворя Библията. Знаех, че това е от Него и Той има нещо, което иска да ми каже. Думи от Него за мен. Отворих Библията на произволно място и знаете ли какво прочетох? :

4 Царе 6 глава: 14-17 стих:
14. Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града.
15. А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?
16. Елисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях.
17. И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.

Стана ми толкова хубаво, когато прочетох това!
Днес отново имах труден ден. Но когато, дори за миг си помислех за това, всичко се променяше. Сякаш стаята беше пълна с тях, и те воюваха заедно с мен. Аз не бях сама в битката. Бог беше изпратил ангели за мен!

Не зная през какво преминаваш в твоя живот, каква е твоята битка.
Може би си в болничната стая и се чувстваш сам/а.
Може би ти е трудно на работа или имаш други проблеми в семейството....
Може дори целият свят да е срещу теб...
Огромна армия, която не можеш да победиш. Каквато и да е ситуацията в живота ти, знай, че Бог е изпратил ангели за теб. Само си представи, до теб има ангели! На блестящи колесници, с огнени коне. Мощна, силна армия. Те са до теб и воюват за теб. Можеш ли да си го представиш поне за миг?
Не бой се, защото Този, който е с теб, е много по-силен от това, което е против теб! :)

Вълшебната подправка

Една жена и един мъж много се обичали и дошло време да се оженят. Преди сватбата съпругата казала: „Мили, искам да те помоля нещо. Всичко мое е и твое. Няма да имам тайни от теб, с изключение на една. Там в кухнята ще сложа малка кутийка с подправки, спомен от майка ми. Моля те, никога не я отваряй”. Мъжът й обещал. И така, те заживяли заедно.
Жената готвела много вкусно. Когато се приближал до кухнята, оттам се носел прекрасен аромат на вкусно ядене. Много пъти той гледал жена си да взема малката кутийка с подправки и да поръсва с тях яденето. И то ставала прекрасно! Как ухаело само! Колко вкусно било! Бил ходил къде ли не, но по-хубави гозби от тези на съпругата му определено нямало.
Минало известно време. Мъжът обичал жена си и много искал да уважи молбата й. Но любопитството, само как го глождело то! Накрая не можал да издържи и тайно се промъкнал в кухнята, за да отвори мъничката кутийка с подправки, които придавали такъв прекрасен аромат и вкус на храната. Отворил я, но за негово най-голямо учудване, тя била празна. В нея имало само едно листче с хартия и там пишело следното:
„Мила дъще, тази кутийка с подправки е моят подарък за теб. В нея има една вълшебна подправка и тя се нарича Любов. Когато готвиш на твоя мил съпруг, винаги го поръсвай с вълшебната подправка. Когато почистваш дома си, отново използвай подправката Любов. Поръсвай с нея всичко, което правиш и то ще бъде прекрасно. С много обич: твоята майка”


Само няколко малки капчици Любов правят деня става толквова различен.. и красив:)

Колко прекрасно ухае закуската, приготвена с Обич за любимия човек...
Как блести къщата и колко красиви са съдовете, почистени с Любов
Колко би се зарадвал всеки на един подарък- мъничък, но опакован с красивата опаковка на Любовта
„Обичам те”- само две думички, а колко хубаво звучат и как стоплят човешката душа...
Колко различни са думите, изпълнени с Любов- нежни като освежаващ летен дъжд, те докосват и променят
Колко мъничко трябва, за да да накараш някого да се усмихне и да стоплиш сърчицето му- една мила дума, една усмивка, един малък жест...! И колко прекрасно само е да правиш другите щастливи!

Всеки ден „готвиш” различни неща. Каквото и да правиш в твоя живот, никога не забравяй вълшебната подправка Любов! :)

Дневник Милена- 04.09.2009
Написано за моите приятели.. с Обич:)

Бъди първи!!!

Тези дни ми се случи нещо интересно. Мои приятелски семейства ми споделиха някои неща и решиха да се обърнат за съвет към мен. Едните вече не можели да се понасят, а при другите единият искал да напуска другия. Предвид на "големия ми опит в брака":)), благодаря, че ми Бог ми даде мъдрост да им отговоря и надявам се да съм успяла поне мъничко да им послужа. Някои неща бяха много лични и няма да ви ги разказвам, но други искам да споделя, защото вярвам, че можем да извлечем ценни неща от тях.
Проблемът при едното семейство беше, че всеки имал очаквания от другия (за които дори не му бил казал. Типичен проблем в браковете- липса на комуникация. Аз имам очаквания от теб, ти не ги знаеш и не ги покриваш. Затова аз ще ти се сърдя, а ти дори няма да разбираш защо.) Поговорих си с единия и другия. Мислейки какво да отговоря, се сетих за примера на апостол Павел и Исус. Павел каза, че няма друг близък приятел, освен Тимотей. Но само какъв живот имаше! В Библията четем как Той пишеше думи на любов и насърчение, дори в затвора!! А какво да кажем за Исус? Той имаше толкова много врагове. Един от учениците му се отрече от Него, друг Го предаде. Когато имаше най-голяма нужда от подкрепа в Гетсиманската градина, те го изоставиха, но Той живееше един живот на служение на другите. Дори умря за нас- грешните човеци , без да сме го заслужили и знаейки, че можем да му дадем толкова малко в замяна! Сега ние Го обичаме, защото Той ни върлюби пръв!
Разговорът с това семейство беше горе-долу следният: “Аз очаквам от нея тя да прави неща, а тя не ги прави. Очаквам от него неща, а той дори не се досеща. “
“Добре, а ти какво правиш? , зададох въпрос аз.
“Ама тя не прави каквото трябва. Той също”.
“Добре, а ти какво правиш? , попитах отново.
“Но тя/той не ми показва любов.
“А ти правиш ли го?”
“Знаеш ли, права си”, ми казаха те.
Сетих се да им споделя още нещо. Един път ми беше станало много тъжно и си казах: “Боже, защо се старая да давам каквото мога, а от никого не съм получила почти нищо.” Знаете ли каква мисъл дойде в мен. Прозвуча ясно в сърцето ми и знам, че беше от Бог: “ Ти не си на този свят, за да ти бъде давано, а за да даваш”. Интересното, което се случи и за което благодаря, че съм била частичка, е че когато започнали да го прилагат, се сдобрили и сега нещата били съвсем различни.
Друга ситуация, която мои семейни приятели ми споделиха и аз пак се опитах, доколкото мога, да дам някакъв съвет, беше следната: едно мое приятелско семейство пък имали проблем с ежедневни кавги, главно свързани с домакински задължения. Последният разговор помежду им бил горе-долу следният:
“Жена, гледай, цялата мивка е пълна, защо не си ги измила тези чинии?”
“Зашото съм много изморена и нямам сили за това. Едва стоя”.
“Да, ама аз искам всичко да свети от чистота вкъщи. Това е твое задължение- не го приписвай на мен. Мъж съм, няма да се унижавам. Тези чинии са под моето достойнство!!!”.
“ А ти бе- не се ли виждаш? Само седиш с вестника тук, а на мен е цялата тежест. Нямам ли право един път и аз да си почивам. Виж другите мъже, а ти? ”.
“Защо ме сравняваш с другите мъже? Гледай себе си как за нищо не ставаш..” И кавгата е готова.
В този момент, отново мислейки какво да кажа, се сетих за следните стихове:
„ Никой да не търси своята лична полза, но всеки - ползата на другия". Коринтяни 10:24
“Изпреварвайте да си отдавате почит един на друг.” Римляни 12: 10
А сега само си представете същата ситуация по следния начин: “Скъпа, виждам, че си изморена. Поседни, аз ще измия чиниите. “
“Мили, обичам те. И ти си бил на работа като мен- стой, аз ще ги измия”.
“Недей, скъпи, ти си почивай.” “Не, скъпа, аз ще го направя, защото те обичам”.
Знаеш ли какво означава: “Изпреварвайте се”- означава ти да бъдеш първи- в даването на любов и показването на почит! Любов- като мислиш за неговите нужди и го благославяш. Почит- като го уважаваш и издигаш като личност. И когато всеки го прави- Wow! Хора, които се изпреварват да се обичат и да си служат! Само ако горните стихове станеха реалност. Колко различни биха били семействата ни, църквите!
На сватбата на едни мои много скъпи приятели от Сливен имаше един много хубав ритуал в църквата, който много ми хареса. Всеки от тях духваше свещ, която символизираше собственото “Аз” и запалваха една обща. “Аз”-ът казва следното: “Аз” очаквам от теб това! “Аз” имам тези нужди, които ти трябва да удовлетвориш! “Аз” искам това, край, не ме интересува ти какво мислиш! ““Аз”,
“Аз”, “Аз”. Разбираш ли? Любовта ще изгрее в живота ти тогава, когато твоето “Аз” залезе”. Любовта започва там, където нуждите на другия човек станат по-важни от твоите собствени!
Ти не си на тази земя, за да ти дават, а за да даваш- това ми говори Бог в сърцето!!! Искаш да получиш любов, тогава ти разпръсквай любов! Очакваш от човека да създаде красота за теб? Не, ти направи деня му красив! Искаш да имаш истински приятели? - ти бъди истински приятел. Искаш да имаш подходящия човек до теб, ти бъди подходящоят човек! Искаш принц- тогава стани принцеса:) Не чакай другия човек да ти даде любов- ти бъди първи! :)

Ти си принцеса/ Ти си принц

Тези дни една мисъл дойде в сърцето ми и искам да я споделя с вас. Тя беше следната: “Ти си принцеса. “
Когато започнах да мисля за това,се сетих за едно игрално филче, което гледах преди време. В него, естествено, се разказваше за една красива принцеса. Замисляла ли си се какво би било ако беше принцеса?
- би ходила с красива корона на главата си, обкичена със скъпоценни камъни. Символ на властта на твоя баща. Дори споменаването на неговото име би отваряло толкова много врати пред теб..
- Навярно цялото ти поведение би излъчвало красота и величие. Защото ти си дъщеря и представителка на Царя
- Би се усмихвала на хората около теб. Интересно, моята принцеса беше винаги усмихната и мила с хората:)
- Би изглеждала много красива. Принцесите избират красиви дрехи, изглеждат много хубаво. Външността им, поведението им излъчва красота. Принцесата в моето филмче беше прекрасна!
- Би вървяла усмихната и с гордо вдигната глава, знаейки коя си. Принцеса, дъщеря на царя.
Е, имам новина за теб. Ти имаш нова идентичност- Ти си принцеса! Дъщеря на Царя на царете! Започни да се държиш като такава. Да излъчваш това. Ти си една красива принцеса, не го забравяй. А ти, приятелю, ти си принц!

Аз и малката мравка:)

Здравейте, приятели. Ето нещо кратичко от мен, което се надявам да ви насърчи:)

Стоях, гледайки вълните и разсъждавах. Обичам да гледам морето, особено когато ми е тъжно. Имах една ситуация, която беше (и все още е) неразрешена. Мислейки върху нея казах вътре в себе си на Бог: „Боже, този проблем е толкова голям. Товарът е тежък, Боже, дори и ти не знам дали би могъл да го разрешиш.” Стана ми тъжно и до голяма степен в сърцето ми сякаш идваше отчаяние.
Тогава Бог насочи погледа ми към една мравка. Тя носеше една съчка, като се превиваше под тежестта й.
„Ти би ли могла да вдигнеш тази съчка? ”, прозвуча вътре в мен.
„Да”, уверено отговорих аз.
„Но тази съчка е толкова голяма, толкова е тежка. Малката мравка едва ходи. Няма да можеш да се справиш.
„Ще мога”, казах пак аз.
„Ами ако тя вземе някоя мноого голяма троха. Или клонка, или клечка. Това вече непременно ще те затрудни”
Приближих се до малката мравка и й помогнах със съчицата. Хванах отдолу тежестта й и сега тя вървеше толкова леко. Колко голяма бях в сравнение с нея! Никоя нейна тежест не би ме затруднила. Тогава разбрах какво искаше да ми каже Бог.

Колкото ние сме по-големи от мравките, толкова Бог е по-голям и силен от нас. Ако я вземех в ръката си, тя щеше да е на върха на пръста ми. Така сме и ние пред Бог- ние сме мънички, но Той е велик. Никой наш товар не е толкова тежък, че Той да не може да го вдигне. Ако и ти имаш проблем и се питаш дали Бог е достатъчно силен да го разреши, тогава:
Просто се сети за малката мравка

Обичам ви: Милена

Има време...

Тези дни се случи нещо, което ме накара да разбера много неща и реших да го споделя с вас....:)

Два пъти вече посещаваме един човек, който е много скъп за мен и когото много обичам- учителя ми по пиано. Аз съм му говорила за Бог, но той слуша с най-голям интерес баща ми и се съгласи някой път да го заведем на църква.

Последния път, когато бях на урок и баща ми дойде да ми помогне със синтезатора. Бог говори в сърцето ми: ‘Кажи на баща си да не отлага. Нека да дойде да си поговори с него и да го вземе на църква тази неделя. Не отлагайте.” Но баща ми каза: “Някой път ще го вземем с колата. Нека да почакаме- когато аз проповядвам или когато е твоят ред да свириш и пееш. Има време...”

Края на предната седмица разбрах, че учителят ми е получил микроинсулт. Усещал е как цялата му лява страна се парализира. Слава на Бог, сега е добре. Мога отново да го видя и да поправя грешката си. Но ако се беше случило най-лошото?

Преди години имах подобен случай. Бог ми дава песни- вече имам 2 тетрадки. Цяла папка със статии и проповеди, една книга, която написах и за която повечето от вас знаят. Неща, които можеха да послужат за благословение във времето, но аз все си казвах: “Ще почакам, сега не съм достатъчно добра. Нека да стана достатъчно голям професионалист в музиката, да събера достатъчно пари. Има време..” И така отлагах четири години това, които отдавна трябваше да направя.

Докато един ден не се случи нещо. Пътувах за един от изпитите ми и нашият автомобил и един друг се блъснаха с голяма скорост. Колите бяха много повредени, ние излязохме и слава на Бог, ни нямаше нищо. Мен не ме е страх от смъртта, защото знам къде отивам, но в този момент си помислих за всички тези песни и проповеди, които никога нямаше да видят бял свят и да послужат за благословение, ако аз си бях отишла...

Колко пъти се случва точно така? Бог ни води да кажем на някой човек за Него, но ние си казваме: “Има време... Ще му кажа някой път”. Но ако стане така, както с учителя ми и никога вече не видим този човек, тогава какво?

Колко пъти Бог ни води да направим неща, но ние си казваме, както аз го правих: “Боже, сега не мога. Не съм достатъчно добър. Когато събера пари, когато стана професионалист в тази област...” А времето си тече и тече..”

След катастрофата, за която ви разказах, аз се промених. Дори и едно нещо да имам- песен, проповед, размишление върху Словото, ще го дам на Бог и хората. Дори и един човек да мога да благословя с нещо, ще го направя. Сега, не след два месеца или след две години. Има голяма разлика между чакането и отлагането. Много пъти Бог иска от нас да чакаме, но Той със сигурност не благоволява в отлагането не неща, които знаем, че трябва да направим.

Нека се задвижим в нещата, в които Той ни води. Нека да служим за благословение. Сега! Днес! Защото утре може да е късно...