slideshow s moi snimki:)

песни

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Дърво без корен или тайната на благословения живот

Защо някои християни са тъжни и унили? Защо вървят омърлушени, с наведени глави? Защо в тях няма радост? Защо изглеждат като изсъхнали дръвчета без живот? На този въпрос може да има различни отговори, но за мен лично отговорът дойде един ден, когато се разхождах с баща ми.

Бяхме в Морската градина. Тогава той ми сподели нещо, което прави и аз много харесах. Виждайки красивите дървета, целите обрасли с бръшлян, той е започнал да излиза рано сутрин и да реже бръшляна при корена. Инициатива, която аз много харесах.

Интересно, следващия път, когато излязохме на разходка заедно, видяхме една хубава гледка. Бръшлянът, прерязан при корена, беше целият пожълтял. Радвах се много, защото дърветата щяха да бъдат свободни! Тогава, гледайки пожълтелия и изсъхнал бръшлян, една мисъл дойде в мен:

„Дърво без корен, печка без ток и Gsm без зарядно".

Какво е общото между тях? Много просто- печката не може да дава топлина без ток, gsm-ът не може да покаже никакви функции без да е зареден, А дървото.. дървото би умряло без корен...

Представете си следната картина:

Едно голямо дърво. Зелено и пълно с плод- красива гледка нали? Представяте си го, нали? Има обаче един човек, който много мрази това дърво. Взема камък и се опитва да брули плодовете. Нищо не става от това- няколко плодчета падат долу, но понеже дървото е плодоносно, на тяхно място изникват много нови. Не знам дали сте го правили, но аз да като малка. Няма никаква полза и лошият човек е много разочарован. Мрази много дървото и не иска то да дава плод.

Следващия път, обаче, той има нова, коварна стратегия. Идва, а лицето му е пълно със задоволство. В ръката си държи брадва. И какво прави- отсича дървото от корена. Горкото дръвче, толкова красиво и пълно с плодове, сега е обречено на гибел...

Кои са дърветата- много просто- ние! Призвани сме да даваме плод в този свят- и то изобилен.

„Матей 7:17. Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.”

Кой е лошият човек- Дяволът. Той ни мрази и иска да ни събори. Дразни се от това, че можем да сме полезни и ефективни в Божието царство. И как постъпва - брули плодовете ни ли? Понякога да, но това, което се опитва да прави и то доста пъти много успешно, е да ни отдели от източника на благословението- Бог.

Замисляли ли сте се за това: колко често християните казваме : „Нямам време”. Един от най-често срещаните за съжаление изрази, и то основно по отношение на Бог. Нямам време за Словото, за молитва, за Бог. Обаче, интересно: имаме време за телевизия, за сериали, за интернет, за фейсбук, за скайп. Бог не иска да е скътан там някъде, на дъното на някой гардероб. Той иска първото място във всичко в живота ни, включително и времето ни!

Марко 12:30 “Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.”

Така че изразът ‘Нямам време” – за важните и стойностните неща- всъщност показва само едно- обърканите ни приоритети в живота!

Малко по малко, нямайки време за Бог, започва и желанието ни за молитва и четене на Библията да се изпарява. Минават дни, а може би месеци... и ставаме точно като описанието на лаодикийската църква:

Откровение 3:15-16. "Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ.

Така, понеже си хладък - нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си."

Бог не иска такива - хладки християни. А точно това е стратегията на Дявола в последното време и точно това е, което той се опитва да направи и то много пъти за съжаление успешно.

Направете един опит или най-добре просто си го представете. Имате едно красиво цвете с розови или оранжеви цветчета. То цъфти и цялата ви стая ухае невероятно красиво. А сега го изкоренете от саксията. Ще живее ли то, ще ухае ли- естествено, че не.

Дърво , отделено от корена , е подобно да бръшляна, който видях. Пожълтява, изсъхва и е обречено на сигурна смърт... Една тъжна картинка...

-------------------------------------------------------------------------------------
Обаче.. има една друга картина. На едно друго дърво, абсолютно противоположно на жълтото, изсъхнало и лишено от живот. Не знам за вас, но мен тази картина страшно много ми харесва и ме вдъхновява. И искам да бъда точно като това дърво! Искам го от цялото си сърце. За какво говоря ли: ето за това:

Блажен онзи човек,
който не ходи по съвета на нечестивите
и в пътя на грешните не стои,
и в събранието на присмивателите не седи;. а се наслаждава в закона на Господа
и в Неговия закон се поучава ден и нощ.
Ще бъде като дърво, посадено при потоци води,
което дава плода си на времето си
и чийто лист не повяхва;
във всичко, което върши, ще благоуспява. Псалом 1: 1-3 стих

Нека поразсъждаваме заедно върху този прекрасен псалм- един от любимите ми в Библията. Да го разнищим стих по стих и да се взрем в дълбочините, които Бог иска да ни каже. Да видим каква е тайната на това красиво и успешно дърво.

"Блажен онзи човек,

който не ходи по съвета на нечестивите

и в пътя на грешните не стои,

и в събранието на присмивателите не седи

а се наслаждава в закона на Господа

и в Неговия закон се поучава ден и нощ."

Блажен е кой човек? Интересно. Който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои и в събранието на присмивателите не седи. Много християни за съжаление обичат да го правят. Стоят в компанията на невярващи хора и се държат като тях. По нищо не можеш да ги различиш от компаниите, в които се намират. Нещо като хамелеоните, които когато са сред жълти листа, стават жълти, на зелена поляна стават зелени... Изглеждат и се държат според средата.

Има нещо като история, в която едно момиче извиква към Бог:

- Боже, не ме ли видя, аз бях там?

- Дъще, погледнах надолу, но сред тълпата, не можах да те различа.


Много пъти ние сме част от лошите приказки, от лошото поведение на другите, За да се харесаме, ставаме като тях. Никога не можем да сме угодни на Бог, ако се стремим да угаждаме на хора! Но има още един аспект- някои християни стават присмиватели, бъдейки в компанията на други християни, което е още по- жалко. Обсъждат, клюкарят, говорят глупави, цинични и празни приказки.. Не общувайки с Бог, нямайки какво да кажат за себе си и собствения си живот, те започват да обсъждат другите- тяхната външност, поведението им, тяхната дейност и служение. Най –големите клюкари обикновено са хората, които не са заети с нищо и не са ентусиазирани да правят нищо за Божието царство!

Такъв човек ли е блажен? Не, блажен е човекът, който не стои в събранието на присмивателите, а какво прави... нека видим внимателно:

'се наслаждава в закона на Господа

и в Неговия закон се поучава ден и нощ."

Не се занимава с глупави и празни приказки. С глупави и празни дейности, с каквито много често си губим времето всички, включително и аз. Не, прави друго. Той чете Библията- Словото на Бог и се променя, опитвайки се да живее това, което е прочел. Търси лицето на Бог в молитва и за него това не е просто задължение, това е наслада. Както се казва в един от любимите ми псалми:

"Защото един ден в Твоите дворове

е по-желателен от хиляди други дни;

бих предпочел да стоя на прага в дома на моя Бог,

отколкото да живея в шатрите на нечестието". Псалом 84: 10

Какво се случва в резултат на това? Ето ги прекрасните обещания на Бог:


1) Ще бъде блажен

усмихнат, щастлив, удовлетворен. Лицето му ще сияе, ще има усмивка и радост в него.


Ето, това е ключът. Хората правят какво ли не. Дават пари за скъпи вещи, за психолози, за забавления , само и само да се почувстват удовлетворени и щастливи. А Бог ни дава щастие , което е непреходно . Харесва ми думата, която е използвана: не щастлив, много повече „Блажен”. Ето, такъв ще бъде човекът, търсещ Бог и наслаждаващ се на Словото Му! Какво прекрасно обещание само!

2) Ще бъде като дърво посадено при потоци води

потоци от любов, радост, мир, от изобилие на Божието присъствие. А също така, аз вярвам, че в резултат на това, ще дойдат и потоци на други благословения в живота му- духовни и материални. Бог се удоволства да благославя хора, които Го обичат и Го търсят!

3) Чийто лист не повяхва

Нещо интересно се случва тогава, когато човек започне да търси Бог. Дръвчето, което някога е било сухо, жълто и умърлушено, започва да пие. В него идват нови, живителни сокове и то се раззеленява. Разцъфтява, както дръвче през пролетта. Виждали ли сте го- зелено и пълно с цветове. Човек, който се наслаждава на Божието присъствие и копнее за Бог, има живот в него, има енергия, има радост, непроменима от обстоятелствата. И хората виждат това. Виждат сияещото лице, виждат усмивката и радостта.

3) Дава плода на времето си

На трето място, човек , който търси Бог, дава плодове. Ако търсим служения и плод, без да търсим Бог, то всичко, което можем да дадем на другите, са човешки неща. Изобилният плод на дървото става в следствие на връзката му с корена. Черпи сокове и тези сокове раждат плодове .

Убедила съм се от личен опит, че когато търся лицето на Бог, Той дава мисли, дава разсъждения, дава песни, дава любов към другия човек. .. Тогава имам толкова много да дам на другите! А без Него- в моментите, когато не се дисциплинирам достатъчно, нямам какво да дам. Чувствам се като някоя празна чаша, а с Него- чашата прелива и може да даде на другите да пият.
Както казва Давид:

Чашата ми прелива (Псалом 23:4)

Истината е, че никога не можем да дадем на дадем на другите да пият, ако самите ние не отидем при Извора.

Неслучайно Бог казва:
„ Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо”. Йоана 15:5

4) Във всичко , което върши, ще благоуспява.

Филипяни 4:19 . „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.”

Не само ще я снабди, но ще го направи от своето богатство в слава!
Много ми харесват тези стихове и тези две думи: „пребъдва” и „благоуспява”. Харесва ми и този израз: изобилен живот:

Йоан 10:10. "Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно."

Мисля си за това: апостолите имаха изобилен духовно и благословен живот. Близко до Исус , те обърнаха толкова много хора към Бог!

Мисля си за Давид, който каза, че: един ден в Твоите дворове

е по-желателен от хиляди други дни;бих предпочел да стоя на прага в дома на моя Бог,

отколкото да живея в шатрите на нечестието.” Човек по Божието сърце. В следствие на това: той беше един от най-успешните царе.

Мисля си за Йосиф, който избра да не прави компромиси и да служи на Бог, дори в затвора. И какво стана в следствие- Бог го издигна и той благоуспяваше! И можеше да храни множество хора. Хлябът и рибата, благословена от Бог, могат да нахранят множества! (Йоана 6:9-13)

Ще си позволя да разширя малко псалма:

5) Дърво, което има дълбок корен, расте нависоко, Неговото израстване е осезателно за другите. То става голямо и силно. Искаш да растеш нависоко- тогава се вкорени надълбоко!

5) Дърво, което има дълбок корен, устоява на бурите. То се изправя силно, защото е здраво „стъпило” и вкоренено в канарата Христос.

6) Дърво, което има дълбок корен, привлича другите. Бъдейки красиво и зелено, с много плодове, птички идват и свиват гнездо в клоните му. Хора идват- и просто се наслаждават. Сядат под сянката, похапват от вкусните, сочни плодове. То е като магнит всички и те сами идват при него.


" Стани, святи, защото светлина дойде за теб и славата Господня те осия.

Защото, ето, тъмнина ще покрие земятаи мрак - племената;

а над тебе ще осияе Господи славата Му ще ти се яви.

Народите ще дойдат при светлината ти и царете - при бляскавата ти зора.

Вдигни наоколо очите си и виж: те всички се събират, идват при тебе;

синовете ти ще дойдат отдалеч и дъщерите ти ще бъдат носени на ръце.

Тогава ще видиш и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири;

защото изобилието на морето ще се обърне към теб,имотът на народите ще дойде при тебе. "Исая 60:1-5

Помислете за това: един усмихнат, радостен и лъчезарен човек. Пълен с Божието присъствие, с живот и плодове. Вие бихте искали да общувате с такъв човек, нали?
Колко прекрасни обещания ни е дал Бог само в следствие на това да се откъснем от лошите компании и да се наслаждаваме на Него и Словото Му!

Две дървета и един избор.

Изсъхнало дърво, сухо, жълто, без живот. Човек без радост и благодат. Намиращ време за всичко друго, но не и за своя Бог….

Дяволът ще направи всичко възможно да си като първото дърво.. Той е взел брадвата и иска да те отдели от корена. Ще ти предложи слава, служения, занимания, хора, какво ли не. Само и само да не намираш време за молитва и четене на Божието Слово. Когато все пак решиш да го правиш, ще ти отвлича вниманието по всякакви начини . Ще прави всичко възможно, за да казваш прословутата фраза: „О, нямам време за Бог”. Защо ли- защото знае, че gsm без зарядно, печка без ток, дърво без корен и християнин необщуващ редовно с Бог нямат сила. Защото знае кой е източникът на благословения и плодотворен живот.

И дървото описано в Псалом 1. Дълбоко вкоренено в Бог. Пиещо от потоци води, с красиви зелени листа, даващо много плод и и благоуспяващо във всичко, което върши. Което пребъдва и има изобилен живот.

Не знам за теб, но аз искам да съм като второто дърво! Искам го от цялото си сърце!

неделя, 30 май 2010 г.

Постъпи като Петър- вземи Исус на ладията

(кратко насърчение за този ден, и не само:)

Когато спря да проповядва, Исус се обърна към Симон Петър:
: „изтласкай лодката си на дълбоко и пусни мрежите си във водата за улов”.
Симон му отвърна: учителю, мъчихме се цяла нощ, но не успяхме да хванем и една риба. Но щом казваш, ще хвърля мрежите”.
Посред бял ден и пред очите на насъбралото се множество рибарите потапят греблата и вдигат платното. Когато навлизат надълбоко, Христос им дава сигнал да хвърлят мрежите надълбоко. „Едва топнати във водата, внезапно се изпълниха с толквоа много риба, че буквално щеха да се разкъсат!
Те замахаха с ръце на приятелите си от другата лодка да им се притекат на помощ. Така напълниха и двете лодки с толкова много улов, че за малко всички да потънат.
Петър и дружината му сега газят до колене в пърхащи риби. Уловът и посланието на живота им ги заобикалят навсякъде. Какво е посланието?
Въпреки, че е заобиколен от сребристи люспи, Петър не вижда сребърните съкрошища. Той вижда Исус. И то не дърводелеца Исус. А Господ Исус Христос, който е достатъчно силен да управлява морето и достатъчно мислотив да го направи с лодката на един рибар.
Каква сцена само! Христос е дошъл сред обикновените хора, застанал рамо до рамо с прогизналите труженици. Учи рибарите как се лови риба. Показва на тези, които хвърлят мрежи, как да хвърлят мрежи.

Петър беше рибар. Това беше неговата работа. Защо и вие не постъпите като Петър- не вземете Исус с вас на работата? Във вашата ладия, или във вашия офис? Той ще ви насочва къде да „хвърлите мрежите”- ще ви дава водителство и насока. И тогава ще видите изобилието на Исус. Не само от материални неща, а и от духовни-пълнота от радост, любов и мир. Сърцето ви ще бъде като ладия, преливаща от Божиите благословения!!!

Колко различно е тогава, когато Исус е на ладията!

неделя, 16 май 2010 г.

Една от най-големите поуки в живота!


Когато в твоя живот се натрупат твърде много задължения, когато 24 часа в денонощието не стигат, спомни си за буркана от майонеза.

Един професор застанал пред класа си по философия, а пред себе си имал наредени няколко предмета. Когато часът започнал, той безмълвно взел много широк и празен буркан от майонеза и започнал да го пълни с топчета за голф. След това попитал студентите дали бурканът е пълен. Те се съгласили, че е.

Тогава преподавателят взел кутия, пълна с дребни камъчета и ги изсипал в буркана и леко го разклатил. Камъчетата се търкулнали в празните места между топките за голф. След което отново попитал студентите дали бурканът е пълен. Те потвърдили, че е пълен.

После професорът се присегнал към кутия с пясък и също я добавил в буркана. Разбира се пясъкът запълнил всичко останало.

Още веднъж той попитал дали бурканът е пълен. Аудиторията отвърнала с единодушно „да!”.

След което професорът извадил две чаши кафе изпод масата и изсипал цялото им съдържание в буркана, като запълнил изцяло празното пространство между песъчинките. Студентите се засмели.

Сега, казал преподавателят, когато смехът утихнал, искам да приемете, че този буркан представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща: вашият Създател, семейството, децата ви, здравето ви, приятелите ви и вашите най-любими занимания, които, ако всичко друго изчезне и останат само те, вашият живот ще бъде все така пълноценен.

Малките камъчета са други неща, които също имат значение, като работата ви, къщата ви, колата ви.

Пясъкът представлява всички останали дребни нещица.

Ако сложите първо пясъка в буркана, продължил той, няма да остане място за камъчетата или за топчетата за голф. Същото се случва и в живота. Ако изразходвате цялото си време и енергия за несъществени неща, вие никога няма да имате напредък във важните такива. Обърнете внимание на нещата, които определят щастието ви. Играйте с децата си. Първо се погрижете за топките за голф, за нещата, които наистина си струват. Определете първостепенните си цели. Всичко останало е пясък!

Един от студентите вдигнал ръка и попитал какво представлява кафето.
Професорът се усмихнал. Радвам се, че попитахте. Кафето служи, за да ви покаже, че без значение колко претрупан може да изглежда живота ви, винаги има място за чаша кафе с приятел!

Споделете това, с някого, когото обичате!

четвъртък, 18 март 2010 г.

Живот в центъра на трептенето



Център на трептенето- този термин е познат на всеки тенисист и безболист. Случвало ли ви се е да ударите топката с онзи идеален център на тенис ракетата, при който дланта ви усеща прилив на сила? Бухвалката е улучила топката в центъра на трептенето.

При такъв удар ръката ви не изтръпва, а топката рикушира с най-голяма сила. Ударът е бил точен и вие сте го усетили. За да познавате това усещане, не е необходимо да въртите тенис хилка или бейзболна бухалка. Онова, което законите на физиката са заложили в центъра на трептенето на една ракета, Бог е заложил във вашия живот. Това е зона, област, територия, в която е поставено да обитавате най-удобно. Бог така е конструирал криволиците на вашия живот, че да паснат съвършено на големия пъзел, който реди Той. И ако вие откриете мястото си, всичко останало също идва на своето място. Ами ако още не сме го намерили? Тогава накъде да се обърнем? Къде да отидем? Това, което е необходимо да изследвате е в както се състои...
...вашата уникалност.

Леонардо да Винчи е сътворил една Мона Лиза. Бетховен е съчинил една Пета симфония. А Бог ви е създал в един единствен екземпляр- уникални.! Разровете дълбоко, като златотърсач, за да откриете самородните залежи на злато, скрити дълбоко във вас.

Когато бях на шест годинки, баща ми ме изпращаше да му помагам. Връчваше ми голям магнит и ме пращаше със специална мисия около къщата. Само един поглед върху моите инструменти и човек веднага можеше да отгатне каква е моята мисия- да събирам изгубени гвоздеи...:)

Погледнете се само. С каква свръхестествена ловкост боравите с цифри! С какво неутолимо и неумолимо любопитство анализирате химически процеси! С каква потресаваща лекота разчитате инжинерни проекти. Околните се прозяват и клюмат, а вие искате още. „това е работа за мен”, си казвате, вглъбени в чертежите.

Вслушайте се в тази мелодия. Никой друг не я чува като вас!

Докато пиша това, се сещам за деца от предучилищна възраст. Дали са им различни инструменти и те ги разглеждат. В такива стаи ние чуваме само ужесяваща какафония. Бог обаче чува нещо съвсем друго. За Него това е симфония.

Един петгодишен малчуган е седнал пред обсипана с пастели масичка. Не казва почти нищо. Другите деца отдавна са приключили с рисунките си, но той продължава да се взира в своята. Цветовете са завладели въображението му. Той се е захласнал пред обаянието на тюркоазено зеленото, на турско синьото и на теменужено виолетовото. По-късно, стискайки шедьовъра в ръка, той ще тича към мама и тате, за да им покаже поредното си постижение.

Друго момче от класа се интересува не от рисунките и разказите. Вечно е на предния чин, вечно изпитва търпението на учителите. Той привлича чуждото внимание и постоянно търси реакции у околните.
„Ела с мен. Нека пробваме това...”

Безразсъдни занимания на незначителна възраст? Или едва доловими намеци за скрити страни? Аз гласувам за второто. Мълчаливото момче с влечение към багрите може някой ден да декорира стени и изрисува стенописи. А момчето, което търси внимание може след време да стане говорител на някоя програма или онеправдана прослойка на обществото.

Какво да кажем за нас? Нашият Създател дава поръчение на всеки човек „според неговите уникални способности” (Матея 25:15). А когато ни призовава, Той ни и подготвя. Кое е онова, което винаги ви е идвало отръки? Кое е онова, което ви доставя удоволствие? Застанете на това кръстовище и вижте в какво се състои вашата уникалност. Във вас има нещо неповторимо. Скрита „Божествена искрица”. Необикновен призив за необикновен живот! „На всеки от нас Духът е дал специален начин, който да служи на другите” 1 Кор 12:7. Време е да забравим всички оправдания. Да не би Павел по-горе да пише „някои от нас” или „малцина от нас”? Вникнете в съвета му, който казва: „Нашата роля е да останем в границите на Божия план за нас” (2 Кор 10:13). Изяснете си какво означава това конкретно за вас.

Не се мъчете да овладявате заложби, които нямате. Не ревнувайте другите за силните черти на техния характер. Вместо това извлечете нсй-доброто от себе си! Апостолът напомня „Да разпалваш дарбата от Бога, която имаш” 2 Тимотея 1:6. А смисълът на това е да ...

...Отдаваш значимото на Него...

Всяко нещо идва от Него и съществува за Него. Ние съществуваме, за да показваме Неговата слава. Ролята ни е да служим като платно на четката Му...

...всеки ден от живота си...

Центърът на трептенето. Вашият център на вашата перкусия. Нали знаете? Животът ви си има сценарий. В биографията ви е вплетена червена нишка. Вие имате заложби да правите нещо така, както никой друг не би могъл да го направи. Когато го откриете и запретнете ръкави, усещането е необисуемо. Всеки човек има нужда да разбере как да открие мястото, на което пасва най-добре. Да започнем с вас!

петък, 29 януари 2010 г.

събота, 9 януари 2010 г.

Оптимистът и песимистът

Едни родители имали двама сина- еднояйчни близнаци. Единият бил преизпълнен с надежда оптимист. Винаги намирал повод да се усмихне и да бъде доволен от нещата, които има и които му се случват.

Другият бил мрачен и безнадежден песимист.Всички го знаели като вечно нацупен и недоволен от нещо. В сравнение с него Мърфи, от Законите на Мърфи, би бил оптимист. Разтревожени, родителите на момчета ги завели при местния психолог.

Той предложил на родителите план за уравновесяване личностните характеристики на близнаците.

- На следващия рожден ден ги оставете да си отворят подаръците в две различни стаи.

Дайте на песимиста най-хубавите играчки, които можете да си позволите, а на оптимиста дайте кофа с оборски тор.

Родителите го послушали и внимателно наблюдавали резултата.

Когато надникнали в стаята на песимиста,го чули да се оплаква на глас:

- Цветът на този компютър не ми харесва...

Тоя калкулатор няма начин да не се повреди...

Тая игра не ми харесва...

Познавам едно момче, което има по-голяма кола от тази...

Родителите прекосили коридора на пръсти надникнали в другата стая, където видели

своя малък оптимист щастливо да хвърля тор във въздуха. Той се смеел:

- Не можете да ме измамите! Където има толкова много тор, трябва да има и пони!

--------------------------------------------------
Ето и малко красиви и верни мисли, свързани с това:

"Чашата е винаги наполовина пълна и наполовина празна-

зависи как ще погледнеш на нея".

"Човек е това, което мисли".

"Има два начина да изживееш живота си. Единият, сякаш не съществуват чудеса. Другият е, сякаш всяко нещо е чудо.” Алберт Айнщайн

"Нищо не е добро или зло- мисълта го прави такова"- Шекспир

"Най-великото откритие на моето поколение е, че хората могат

да променят живота си, променяйки вътрешната си нагласа".

"Щастието е от страната на този, който е щастлив и благодарен".

:) :) :)

Ето и един много красив стих от Библията:

Притчи 17:22 "Веселото сърце е благотворно лекарство,

а унилият дух изсушава костите"


УСМИХВАЙТЕ, КАКВОТО И ДА СЕ СЛУЧВА

И БЪДЕТЕ ОПТИМИСТИ ! :)

неделя, 27 декември 2009 г.