Една от най-големите поуки в живота!

Когато в твоя живот се натрупат твърде много задължения, когато 24 часа в денонощието не стигат, спомни си за буркана от майонеза.

Един професор застанал пред класа си по философия, а пред себе си имал наредени няколко предмета. Когато часът започнал, той безмълвно взел много широк и празен буркан от майонеза и започнал да го пълни с топчета за голф. След това попитал студентите дали бурканът е пълен. Те се съгласили, че е.

Тогава преподавателят взел кутия, пълна с дребни камъчета и ги изсипал в буркана и леко го разклатил. Камъчетата се търкулнали в празните места между топките за голф. След което отново попитал студентите дали бурканът е пълен. Те потвърдили, че е пълен.

После професорът се присегнал към кутия с пясък и също я добавил в буркана. Разбира се пясъкът запълнил всичко останало.

Още веднъж той попитал дали бурканът е пълен. Аудиторията отвърнала с единодушно „да!”.

След което професорът извадил две чаши кафе изпод масата и изсипал цялото им съдържание в буркана, като запълнил изцяло празното пространство между песъчинките. Студентите се засмели.

Сега, казал преподавателят, когато смехът утихнал, искам да приемете, че този буркан представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща: вашият Създател, семейството, децата ви, здравето ви, приятелите ви и вашите най-любими занимания, които, ако всичко друго изчезне и останат само те, вашият живот ще бъде все така пълноценен.

Малките камъчета са други неща, които също имат значение, като работата ви, къщата ви, колата ви.

Пясъкът представлява всички останали дребни нещица.

Ако сложите първо пясъка в буркана, продължил той, няма да остане място за камъчетата или за топчетата за голф. Същото се случва и в живота. Ако изразходвате цялото си време и енергия за несъществени неща, вие никога няма да имате напредък във важните такива. Обърнете внимание на нещата, които определят щастието ви. Играйте с децата си. Първо се погрижете за топките за голф, за нещата, които наистина си струват. Определете първостепенните си цели. Всичко останало е пясък!

Един от студентите вдигнал ръка и попитал какво представлява кафето.
Професорът се усмихнал. Радвам се, че попитахте. Кафето служи, за да ви покаже, че без значение колко претрупан може да изглежда живота ви, винаги има място за чаша кафе с приятел!

Споделете това, с някого, когото обичате!

Скрити съкровища

Един мъж изследвал пещерите около морския бряг.
В една от пещерите той открил брезентова чанта, пълна с купчина втвърдени глинени топки. Изглеждало сякаш някой е правил глинени топчета и ги е оставил вън на слънцето да се изпекат.

Те не изглеждали много привлекателни, но заинтригували мъжът, затова той взел чантата със себе си. Докато се шляел по брега, той започнал да хвърля глинените топчета едно по едно в океана толоква далеко, колкото можел.

Не се замислял много за това, докато не изпуснал едно топче и то се напукало и разтворило. Вътре имало прекрасен скъпоценен камък.
Развълнуван, мъжът започнал да разчупва останалите глинени топчета. Всяко съдържало подобно съкровище. Той открил равностойността на хиляди долари в бижутата, останали в около двадесетте топчета.

Изведнъж сякаш нещо го ударило. Той бил на брега от дълго време. Бил хвърлил може би 50-60 от глинените топчета в океана заедно с техните скрити съкровища.
Вместо съкровище, струващо хиляди долари, той щял да отнесе в дома си десетки хиляди, но той просто ги бил изхвърлил!

Това прилича на хората.
Поглеждаме някого, може би дори себе си и виждаме външен глинен съд.
Той не прилича много на вътрешното. Не винаги е красив или блестящ, затова ние го подценяваме.
Гледаме на тази личност като на по-маловажна, отколкото на по-красивия или стилен, или добре познат, или богат. Но не отделяме време да открием съкровището, скрито вътре в този човек.
Има съкровище във всеки един от нас. Ако отделим време да опознаем този човек и ако помолим Бог да ни го покаже по начина, по който Той го вижда, тогава глината започва да се разчупва и започва да сияе брилянт.

Може би не сме стигнали до края на живота си и осъзнаваме, че сме хвърлили далеко успешни приятелства, защото брилянтите са били скрити в късове глина.
Нека виждаме хората в този свят така, както Бог ги вижда.

www.hristianstvoto.blogspot.com

ОТЪРСИ СЕ И ПРИСТЪПИ!

Eдин селянин имал старо магаре. То било добро, но веднъж се случило така, че паднало в кладенеца, който бил на двора. Селянинът чул магарето да „реве“ (или каквото там правят магаретата, когато паднат в кладенец). Започнал да се оглежда – от къде го зове старият му приятел. Накрая установил, че жалният зов идва от дъното на кладенеца. Домиляло му за магарето, но тъй като преценил, че не може го извади от там, решил да го засипе с пръст и така да сложи край на мъките му. Повикал комшиите си, казал им какво се било случило, и ги помолил да му помогнат да донесат пръст, за да погребат старото магаре в кладенеца.

Когато първите лопати пръст започнали да падат върху гърба на магарето, то се стъписало и изпаднало в истерия – започнало още по-силно и жално да реве. Но докато селянинът и неговите съседи продължавали да хвърлят пръст върху гърба му, една мисъл го осенила. Изведнъж му просветнало, че всеки път когато лопата пръст се изсипе върху гърба му, то може да се отърси и да пристъпи напред-назад, наляво-надясно. Това правело то лопата след лопата. „Отърси се и пристъпи… отърси се и пристъпи…“ – повтаряло си магарето през цялото време, докато лопатите с пръст падали върху гърба му, за да се насърчи. Без значение колко болезнени били ударите и колко печална изглеждала ситуацията, то успявало да преодолява паниката и продължавало да се отърсва и да престъпва.

Не след дълго старото магаре, разнебитено и изтощено, триумфално пристъпило над гърловината на кладенеца, и излязло от него. Това, което изглеждало, че ще го погребе, всъщност го благословило… и то поради начина, по който магарето реагирало на бедата.

Така се случва и в живота. Бедите, които идват към нас, за да ни „погребат“, обикновено имат в себе си потенциала да бъдат за наша полза и благословение. Ако собственикът на магарето не бил решил да го погребе, той не би му дал възможността да излезе от кладенеца, като стъпва върху падналата върху него пръст.

Виждаш ли, не е важно какво ни сполетява, важно е как ние реагираме на проблемите и безпокойствата. Както магарето се отърсвало и пристъпвало, нека така и ние да подреждаме приоритетите си и да възлагаме грижите си на Бога в молитва.

Ако посрещаме нашите проблеми и безпокойства позитивно, ако откажем да се паникьосваме, да се огорчаваме и самосъжаляваме, то ние бихме могли да запазим присъствие на духа и чрез Христос да бъдем „повече от победители” във всяка ситуация от живота си.:)

Приказка за малките неща..:)

Бог казал на един човек да върви по дълъг път и когато го направи, ще намери голямо и безценно съкровище. Мъжът вървял и видял едно малко скъпоценно камъче. „Не, то е прекалено малко, си казал той”. На известно разстояние пред него блеснала една малка перличка, но той отново я подминал, мислейки за голямото съкровище. Стигнал до края на пътя, но там нямало никакво съкровище. „Защо, Боже, Ти ме излъга?!” „ Не съм”, отговорил Бог. „Аз давах скъпоценни неща по пътя ти, но в твоите очи те бяха твърде малки и ти ги подминаваше. Някои от тях дори не ги забеляза. Ако ги беше взел и използвал, сега щеше да си най-богатия човек на света”.
Човешките очи са свикнали да търсят голямото и великото. Но помисли, големият бряг се състои от малки песъчинки. Необятният океан - от малки капчици.
Не подминавай мъничките шансове в тоя живот в твоя ден:
- мъничките минути, които образуват денят ти
- Да се зарадваш на нещо малко , като например слънчевия лъч сутрин
- да накараш някого да се усмихне...
Хвани малките възможности, които денят ти предоставя, подобно на скъпоценни камъчета и ги използвай пълноценно:)

Бащата, синът и камилата

Баща и син със своята камила тръгнали да прекосяват пустинята. По пътя ги срещнали една група хора. Те погледнали и казали:
- „Гледай ги тия- момчето, което е по-младо на камилата, а баща му, който е по-възрастен, върви и я води. ”
Момчето слязло, качил се бащата. Минали друга група минувачи:
- „Хм”, присмяли се те. „Погледнете само. Малкото момче води камилата, а баща му се настанил удобно, не му ли е жал? ”
Решили да слязат и двамата. Хванали въжето на камилата и тръгнали по своя път. Но отново чули коментари:
„Къде се е виждало такова нещо? Баща и син вървят пеша, а след тях върви камила”, започнали да се подиграват други.
Качили се и бащата, и синът върху камилата. Срещнали двама мъже и две жени:
„Мале, горкото животно, гледай, едва се влачи. Не им ли е жал...”

Извод:
Когато се опитваш да угодиш на всички, никога няма да успееш. Човек плаща много данъци, но има един от най-тежките е:
Д.О.М- Данък Обществено Мнение
Винаги ще има такива, които няма да те харесат. Замисли се, дори и Исус имаше врагове.
Недей да се страхуваш и да живееш за човешкото мнение, живей за Неговото. Бъди това, което си и което си призван да бъдеш:)

Бог ми проговори...

Човекът прошепнал, "Боже говори ми"; и чучулигата пропя.
Но човекът не чу нищо.
Тогава човекът извика на Бога, "Говори ми"; и гръм имаше по цялото небе.
Но човекът не слушаше.
Човекът се огледа наоколо и каза, "Боже нека те видя."
и звездите заблестяха по ярко, Но човекът не забеляза.
Човекът извика силно, "Господи направи чудо."
и живот се роди, но човекът не знаеше.
И така човекът плачеше в отчаяние, "докосни ме Боже и нека да разбера че си тук."
Отгоре Бог достигна човека и го докосна.
Но човекът се отърси от пеперудата на рамото си и замина нататък.

Така, че помни, не пропускай благословение понеже не е изпратено по начина по който желаеш.
Обръщай внимание на благословенията около теб.
написано от Иво http://hristianstvoto.blogspot.com

Вятър или слънце- ти избираш:)

written by milena_vn
Един човек вървял по своя път. Било студено и той се бил загърнал със своя дебел зимен кожух.
Отгоре го наблюдавали слънцето и вятърът и започнали да си говорят кой по-бързо ще накара човека да си съблече кожуха.
„Разбира се, че аз, казал вятърът” „Аз съм по-силен. Мога да накарам всеки да направи каквото искам”
„Не, аз, отвърнало слънцето. Без мен земята нямаше да съществува”, отвърнало слънцето. Всеки казвал какво може да направи. И така, те продължили да спорят, докато накрая не се обзаложили.

Вятърът се приближил до човека. И колкото сила има, започнал да духа върху него. Студен, смразяващ въздух. Но за негова изненада, колкото повече се мръщел и пускал своите ледени вихрушки, толкова повече човекът се загръщал в своето палто, опитвайки се да се предпази от студа.

След него било ред на слънцето. То се приближило до мъжа, усмихвайки му се, давайки му своята топлина. На него му станало топло и сам съблякал кожуха си.

________________

Колко пъти искаме да променим своята половинка или да накараме хората направят нещо за нас. Но вместо да им даваме любов, започваме да се оплакваме, да мрънкаме, да се мръщим.
Как се отнасяме с хората около нас- като слънцето или като вятъра?
Нищо не може да стопли човешкото сърце така, както усмивката. Нищо не може да докосне човека до нас така, както любовта.
Нека да бъдем слънчица, даващи светлина, топлина и живот на всеки, който ни познава:)

Моркови, яйца и кафе

Предлагам ви нещо, което може да ви накара да гледате по друг начин на морковите, яйцата и кафето:))

Една дъщеря отишла при майка си да й разкаже за себе си и за трудностите, които преживява. Тя не знаела как да се справи и била готова да се откаже. Тъкмо преодолявала една трудност и вече изниквала друга в живота й. Това я уморявало и я карало да се чувства много отчаяна.
Майка й не казала нищо в отговор. Просто я хванала за ръката и я завела в кухнята.
Напълнила три тенджери с вода и сложила всяка една от тях на силен огън. В първата сложила моркови, във втората- яйца, а в третата- зрънца кафе. Така тя ги оставила да се варят и седнала, без да каже нито думичка.
След двадесет минути изключила печката. Извадила морковите, яйцата и кафето, като ги поставила в отделни съдове.
“Какво виждаш”, попитала тя дъщеря си.
“Mоркови, яйца и кафе”, отговорила дъщерята.
Майка й я накарала да се приближи и да пипне морковите. Тя го направила и забелязала, че били омекнали. След това майка й я накарала да вземе едно яйце и да го счупи. Когато обелила черупката, тя видяла едно твърдо сварено яйце.
Най-накрая, майката накарала дъщеря си да си сипе чаша кафе. Момичето се усмихнало доволно, когато усетило прекрасният аромат на кафе, който се носел във въздуха. “Какво озна чава всичко това, мамо?”, попитала тя.
Майка й й обяснила, че морковите, яйцата и кафето били подложени на едно и също изпитание- кипящата вода. Само че те реагирали по различен начин. Морковите влезли в огъня здрави, твърди и изглеждало, че нищо не може да ги промени. Но малко след това, подложени на силния огън, омекнали и станали слаби. Яйцето било чупливо. Само една тъничка черупка защитавала меката сърцевина. Но след като били в кипящата вода, то станали здраво и твърдо. Но нещо уникално се било случило със зрънцата кафе. Те били променили водата и сега тя ухаела с невероятен аромат!
“Кое от тях си ти, моето момиче?”, попитала майката. “Когато огненото изпитание почука на вратата, как реагираш? Като моркова, яйцето или кафето?”

Помисли върху това:
Като моркова ли си, който изглежда толкова здрав и твърд външно, но има колебливо сърце и когато в живота дойде буря, когато наоколо кипи, ставаш мек и губиш цялата си сила?
Или може си като яйцето, което дори и меко отвътре, когато дойде смърт, финансова загуба или някое друго изпитание, ставаш твърд и корав? Изглежда ли твоята обвивка мека и лесно чуплива, но вътре в нея има здрав дух и твърдо в изпитанията сърце?
Или си като зрънца кафе? Кафето всъщност променя врящата вода, самото обстоятелство, което донася болката. И когато стане най- горещо, разнася своя аромат и прекрасен вкус наоколо. Ако си като кафето, тогава, когато нещата изглеждат най- зле, ти се чувстваш по- добре и променяш ситуацията около теб. В най-тъмните часове и най-големите трудности, вдигаш ли се на едно по-високо ниво? Как реагираш на проблемите? Като морков яйце, или кафе? Като кое от трите?
Нека да преживеем достатъчно щастие, което да ни направи сладки, достатъчно изпитания, за да ни направят силни, достатъчно мъка, за да сме човешки същества и да можем да състрадаваме на другите и достатъчно надежда, за да сме щастливи.
Най- щастливите хора на земята нямат всичко. Те просто вземат най- доброто от всяко обстятелство в живота си. Доброто бъдеще идва винаги след забравеното минало и ти не можеш да напредваш в живота, докато не се оттървеш от миналите грешки и тревоги.
Има толкова много хора, които те карат да се усмихваш, когато имаш нужда от това, които ти помагат да видиш красивата страна на нещата в моменти, когато се чувстваш обезсърчен, хора, чието приятелство и подкрепа оценяваш. Бъди и ти такъв. Позитивен човек. Носещ радост и даващ любов на всички около теб. Разпръскващ аромат.
Много по- лесно е да се възпита едно дете, отколкото да се промени някой
възрастен. Това е истината.
Нека всички да бъдем КАФЕ!!!

Огледай се... Какво виждаш?

Виждаш ли ярките слънчеви лъчи, преминаващи през щорите и галещи нежно утрото... Или светлината нахално дърпа клепачите ти и прекъсва най-сладките минути сън?

Виждаш ли искрената усмивка на любимия човек, когато сутрин му подадеш чаша топло кафе... Или само вдигнатия капак на тоалетната чиния и празната тубичка от паста за зъби?

Виждаш ли безмълвното кимване за поздрав на съседа отсреща... Или смачканите хартийки по стъпълата спъват желанието ти за добросъседство?

Виждаш ли нюансите на зеленото в градските паркове... Или навалицата в автобуса затваря очите ти за всичко красиво?

Виждаш ли колко полезен е трудът ти... Или лицето на намусената ти колежка създава неприязън към работата?

Виждаш ли светещия поглед на влюбен младеж с червена роза в ръка ... Или само неприличните подсвирквания на съмнителни типове?

Виждаш ли очарованието на уличните лампи вечер... Или те само подчертават колко страшно е неизвестното на тъмнината около блоковете?

Какво търси сърцето ти? Вглежда ли се в дребнавостта на ежедневието... Или копнее за радостта от благословен живот.

Огледай се... И избери.

Пилешка супа за душата:)

"Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата
значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота Как върви? Много по-добре,
нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас,грижат се за нас, които са с нас винаги"
Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте?Не знаете?Не бъдете сред известните, но сте сред онези, за които ще си спомнят с топлина в сърцето….
Желая ви един прекрасен ден...