Постъпи като Петър- вземи Исус на ладията

(кратко насърчение за този ден, и не само:)

Когато спря да проповядва, Исус се обърна към Симон Петър:
: „изтласкай лодката си на дълбоко и пусни мрежите си във водата за улов”.
Симон му отвърна: учителю, мъчихме се цяла нощ, но не успяхме да хванем и една риба. Но щом казваш, ще хвърля мрежите”.
Посред бял ден и пред очите на насъбралото се множество рибарите потапят греблата и вдигат платното. Когато навлизат надълбоко, Христос им дава сигнал да хвърлят мрежите надълбоко. „Едва топнати във водата, внезапно се изпълниха с толквоа много риба, че буквално щеха да се разкъсат!
Те замахаха с ръце на приятелите си от другата лодка да им се притекат на помощ. Така напълниха и двете лодки с толкова много улов, че за малко всички да потънат.
Петър и дружината му сега газят до колене в пърхащи риби. Уловът и посланието на живота им ги заобикалят навсякъде. Какво е посланието?
Въпреки, че е заобиколен от сребристи люспи, Петър не вижда сребърните съкрошища. Той вижда Исус. И то не дърводелеца Исус. А Господ Исус Христос, който е достатъчно силен да управлява морето и достатъчно мислотив да го направи с лодката на един рибар.
Каква сцена само! Христос е дошъл сред обикновените хора, застанал рамо до рамо с прогизналите труженици. Учи рибарите как се лови риба. Показва на тези, които хвърлят мрежи, как да хвърлят мрежи.

Петър беше рибар. Това беше неговата работа. Защо и вие не постъпите като Петър- не вземете Исус с вас на работата? Във вашата ладия, или във вашия офис? Той ще ви насочва къде да „хвърлите мрежите”- ще ви дава водителство и насока. И тогава ще видите изобилието на Исус. Не само от материални неща, а и от духовни-пълнота от радост, любов и мир. Сърцето ви ще бъде като ладия, преливаща от Божиите благословения!!!

Колко различно е тогава, когато Исус е на ладията!

Една от най-големите поуки в живота!

Когато в твоя живот се натрупат твърде много задължения, когато 24 часа в денонощието не стигат, спомни си за буркана от майонеза.

Един професор застанал пред класа си по философия, а пред себе си имал наредени няколко предмета. Когато часът започнал, той безмълвно взел много широк и празен буркан от майонеза и започнал да го пълни с топчета за голф. След това попитал студентите дали бурканът е пълен. Те се съгласили, че е.

Тогава преподавателят взел кутия, пълна с дребни камъчета и ги изсипал в буркана и леко го разклатил. Камъчетата се търкулнали в празните места между топките за голф. След което отново попитал студентите дали бурканът е пълен. Те потвърдили, че е пълен.

После професорът се присегнал към кутия с пясък и също я добавил в буркана. Разбира се пясъкът запълнил всичко останало.

Още веднъж той попитал дали бурканът е пълен. Аудиторията отвърнала с единодушно „да!”.

След което професорът извадил две чаши кафе изпод масата и изсипал цялото им съдържание в буркана, като запълнил изцяло празното пространство между песъчинките. Студентите се засмели.

Сега, казал преподавателят, когато смехът утихнал, искам да приемете, че този буркан представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща: вашият Създател, семейството, децата ви, здравето ви, приятелите ви и вашите най-любими занимания, които, ако всичко друго изчезне и останат само те, вашият живот ще бъде все така пълноценен.

Малките камъчета са други неща, които също имат значение, като работата ви, къщата ви, колата ви.

Пясъкът представлява всички останали дребни нещица.

Ако сложите първо пясъка в буркана, продължил той, няма да остане място за камъчетата или за топчетата за голф. Същото се случва и в живота. Ако изразходвате цялото си време и енергия за несъществени неща, вие никога няма да имате напредък във важните такива. Обърнете внимание на нещата, които определят щастието ви. Играйте с децата си. Първо се погрижете за топките за голф, за нещата, които наистина си струват. Определете първостепенните си цели. Всичко останало е пясък!

Един от студентите вдигнал ръка и попитал какво представлява кафето.
Професорът се усмихнал. Радвам се, че попитахте. Кафето служи, за да ви покаже, че без значение колко претрупан може да изглежда живота ви, винаги има място за чаша кафе с приятел!

Споделете това, с някого, когото обичате!

Живот в центъра на трептенето

Център на трептенето- този термин е познат на всеки тенисист и безболист. Случвало ли ви се е да ударите топката с онзи идеален център на тенис ракетата, при който дланта ви усеща прилив на сила? Бухвалката е улучила топката в центъра на трептенето.

При такъв удар ръката ви не изтръпва, а топката рикушира с най-голяма сила. Ударът е бил точен и вие сте го усетили. За да познавате това усещане, не е необходимо да въртите тенис хилка или бейзболна бухалка. Онова, което законите на физиката са заложили в центъра на трептенето на една ракета, Бог е заложил във вашия живот. Това е зона, област, територия, в която е поставено да обитавате най-удобно. Бог така е конструирал криволиците на вашия живот, че да паснат съвършено на големия пъзел, който реди Той. И ако вие откриете мястото си, всичко останало също идва на своето място. Ами ако още не сме го намерили? Тогава накъде да се обърнем? Къде да отидем? Това, което е необходимо да изследвате е в както се състои...
...вашата уникалност.

Леонардо да Винчи е сътворил една Мона Лиза. Бетховен е съчинил една Пета симфония. А Бог ви е създал в един единствен екземпляр- уникални.! Разровете дълбоко, като златотърсач, за да откриете самородните залежи на злато, скрити дълбоко във вас.

Когато бях на шест годинки, баща ми ме изпращаше да му помагам. Връчваше ми голям магнит и ме пращаше със специална мисия около къщата. Само един поглед върху моите инструменти и човек веднага можеше да отгатне каква е моята мисия- да събирам изгубени гвоздеи...:)

Погледнете се само. С каква свръхестествена ловкост боравите с цифри! С какво неутолимо и неумолимо любопитство анализирате химически процеси! С каква потресаваща лекота разчитате инжинерни проекти. Околните се прозяват и клюмат, а вие искате още. „това е работа за мен”, си казвате, вглъбени в чертежите.

Вслушайте се в тази мелодия. Никой друг не я чува като вас!

Докато пиша това, се сещам за деца от предучилищна възраст. Дали са им различни инструменти и те ги разглеждат. В такива стаи ние чуваме само ужесяваща какафония. Бог обаче чува нещо съвсем друго. За Него това е симфония.

Един петгодишен малчуган е седнал пред обсипана с пастели масичка. Не казва почти нищо. Другите деца отдавна са приключили с рисунките си, но той продължава да се взира в своята. Цветовете са завладели въображението му. Той се е захласнал пред обаянието на тюркоазено зеленото, на турско синьото и на теменужено виолетовото. По-късно, стискайки шедьовъра в ръка, той ще тича към мама и тате, за да им покаже поредното си постижение.

Друго момче от класа се интересува не от рисунките и разказите. Вечно е на предния чин, вечно изпитва търпението на учителите. Той привлича чуждото внимание и постоянно търси реакции у околните.
„Ела с мен. Нека пробваме това...”

Безразсъдни занимания на незначителна възраст? Или едва доловими намеци за скрити страни? Аз гласувам за второто. Мълчаливото момче с влечение към багрите може някой ден да декорира стени и изрисува стенописи. А момчето, което търси внимание може след време да стане говорител на някоя програма или онеправдана прослойка на обществото.

Какво да кажем за нас? Нашият Създател дава поръчение на всеки човек „според неговите уникални способности” (Матея 25:15). А когато ни призовава, Той ни и подготвя. Кое е онова, което винаги ви е идвало отръки? Кое е онова, което ви доставя удоволствие? Застанете на това кръстовище и вижте в какво се състои вашата уникалност. Във вас има нещо неповторимо. Скрита „Божествена искрица”. Необикновен призив за необикновен живот! „На всеки от нас Духът е дал специален начин, който да служи на другите” 1 Кор 12:7. Време е да забравим всички оправдания. Да не би Павел по-горе да пише „някои от нас” или „малцина от нас”? Вникнете в съвета му, който казва: „Нашата роля е да останем в границите на Божия план за нас” (2 Кор 10:13). Изяснете си какво означава това конкретно за вас.

Не се мъчете да овладявате заложби, които нямате. Не ревнувайте другите за силните черти на техния характер. Вместо това извлечете нсй-доброто от себе си! Апостолът напомня „Да разпалваш дарбата от Бога, която имаш” 2 Тимотея 1:6. А смисълът на това е да ...

...Отдаваш значимото на Него...

Всяко нещо идва от Него и съществува за Него. Ние съществуваме, за да показваме Неговата слава. Ролята ни е да служим като платно на четката Му...

...всеки ден от живота си...

Центърът на трептенето. Вашият център на вашата перкусия. Нали знаете? Животът ви си има сценарий. В биографията ви е вплетена червена нишка. Вие имате заложби да правите нещо така, както никой друг не би могъл да го направи. Когато го откриете и запретнете ръкави, усещането е необисуемо. Всеки човек има нужда да разбере как да открие мястото, на което пасва най-добре. Да започнем с вас!

Песен на ангели- Милена&Дени

Оптимистът и песимистът

Едни родители имали двама сина- еднояйчни близнаци. Единият бил преизпълнен с надежда оптимист. Винаги намирал повод да се усмихне и да бъде доволен от нещата, които има и които му се случват.

Другият бил мрачен и безнадежден песимист.Всички го знаели като вечно нацупен и недоволен от нещо. В сравнение с него Мърфи, от Законите на Мърфи, би бил оптимист. Разтревожени, родителите на момчета ги завели при местния психолог.

Той предложил на родителите план за уравновесяване личностните характеристики на близнаците.

- На следващия рожден ден ги оставете да си отворят подаръците в две различни стаи.

Дайте на песимиста най-хубавите играчки, които можете да си позволите, а на оптимиста дайте кофа с оборски тор.

Родителите го послушали и внимателно наблюдавали резултата.

Когато надникнали в стаята на песимиста,го чули да се оплаква на глас:

- Цветът на този компютър не ми харесва...

Тоя калкулатор няма начин да не се повреди...

Тая игра не ми харесва...

Познавам едно момче, което има по-голяма кола от тази...

Родителите прекосили коридора на пръсти надникнали в другата стая, където видели

своя малък оптимист щастливо да хвърля тор във въздуха. Той се смеел:

- Не можете да ме измамите! Където има толкова много тор, трябва да има и пони!

--------------------------------------------------
Ето и малко красиви и верни мисли, свързани с това:

"Чашата е винаги наполовина пълна и наполовина празна-

зависи как ще погледнеш на нея".

"Човек е това, което мисли".

"Има два начина да изживееш живота си. Единият, сякаш не съществуват чудеса. Другият е, сякаш всяко нещо е чудо.” Алберт Айнщайн

"Нищо не е добро или зло- мисълта го прави такова"- Шекспир

"Най-великото откритие на моето поколение е, че хората могат

да променят живота си, променяйки вътрешната си нагласа".

"Щастието е от страната на този, който е щастлив и благодарен".

:) :) :)

Ето и един много красив стих от Библията:

Притчи 17:22 "Веселото сърце е благотворно лекарство,

а унилият дух изсушава костите"


УСМИХВАЙТЕ, КАКВОТО И ДА СЕ СЛУЧВА

И БЪДЕТЕ ОПТИМИСТИ ! :)