Моркови, яйца и кафе

Предлагам ви нещо, което може да ви накара да гледате по друг начин на морковите, яйцата и кафето:))

Една дъщеря отишла при майка си да й разкаже за себе си и за трудностите, които преживява. Тя не знаела как да се справи и била готова да се откаже. Тъкмо преодолявала една трудност и вече изниквала друга в живота й. Това я уморявало и я карало да се чувства много отчаяна.
Майка й не казала нищо в отговор. Просто я хванала за ръката и я завела в кухнята.
Напълнила три тенджери с вода и сложила всяка една от тях на силен огън. В първата сложила моркови, във втората- яйца, а в третата- зрънца кафе. Така тя ги оставила да се варят и седнала, без да каже нито думичка.
След двадесет минути изключила печката. Извадила морковите, яйцата и кафето, като ги поставила в отделни съдове.
“Какво виждаш”, попитала тя дъщеря си.
“Mоркови, яйца и кафе”, отговорила дъщерята.
Майка й я накарала да се приближи и да пипне морковите. Тя го направила и забелязала, че били омекнали. След това майка й я накарала да вземе едно яйце и да го счупи. Когато обелила черупката, тя видяла едно твърдо сварено яйце.
Най-накрая, майката накарала дъщеря си да си сипе чаша кафе. Момичето се усмихнало доволно, когато усетило прекрасният аромат на кафе, който се носел във въздуха. “Какво озна чава всичко това, мамо?”, попитала тя.
Майка й й обяснила, че морковите, яйцата и кафето били подложени на едно и също изпитание- кипящата вода. Само че те реагирали по различен начин. Морковите влезли в огъня здрави, твърди и изглеждало, че нищо не може да ги промени. Но малко след това, подложени на силния огън, омекнали и станали слаби. Яйцето било чупливо. Само една тъничка черупка защитавала меката сърцевина. Но след като били в кипящата вода, то станали здраво и твърдо. Но нещо уникално се било случило със зрънцата кафе. Те били променили водата и сега тя ухаела с невероятен аромат!
“Кое от тях си ти, моето момиче?”, попитала майката. “Когато огненото изпитание почука на вратата, как реагираш? Като моркова, яйцето или кафето?”

Помисли върху това:
Като моркова ли си, който изглежда толкова здрав и твърд външно, но има колебливо сърце и когато в живота дойде буря, когато наоколо кипи, ставаш мек и губиш цялата си сила?
Или може си като яйцето, което дори и меко отвътре, когато дойде смърт, финансова загуба или някое друго изпитание, ставаш твърд и корав? Изглежда ли твоята обвивка мека и лесно чуплива, но вътре в нея има здрав дух и твърдо в изпитанията сърце?
Или си като зрънца кафе? Кафето всъщност променя врящата вода, самото обстоятелство, което донася болката. И когато стане най- горещо, разнася своя аромат и прекрасен вкус наоколо. Ако си като кафето, тогава, когато нещата изглеждат най- зле, ти се чувстваш по- добре и променяш ситуацията около теб. В най-тъмните часове и най-големите трудности, вдигаш ли се на едно по-високо ниво? Как реагираш на проблемите? Като морков яйце, или кафе? Като кое от трите?
Нека да преживеем достатъчно щастие, което да ни направи сладки, достатъчно изпитания, за да ни направят силни, достатъчно мъка, за да сме човешки същества и да можем да състрадаваме на другите и достатъчно надежда, за да сме щастливи.
Най- щастливите хора на земята нямат всичко. Те просто вземат най- доброто от всяко обстятелство в живота си. Доброто бъдеще идва винаги след забравеното минало и ти не можеш да напредваш в живота, докато не се оттървеш от миналите грешки и тревоги.
Има толкова много хора, които те карат да се усмихваш, когато имаш нужда от това, които ти помагат да видиш красивата страна на нещата в моменти, когато се чувстваш обезсърчен, хора, чието приятелство и подкрепа оценяваш. Бъди и ти такъв. Позитивен човек. Носещ радост и даващ любов на всички около теб. Разпръскващ аромат.
Много по- лесно е да се възпита едно дете, отколкото да се промени някой
възрастен. Това е истината.
Нека всички да бъдем КАФЕ!!!

Имам ли любов- тест

Имам ли любов- тест
Имам ли Любов? - Всички казваме, че обичаме, но дали в действителност е така или всичко е игра на думи! Всеизвестно е, че ние не познаваме достатъчно добре съдържанието на собственото си сърце, откъдето произлизат съкровищата и богатствата на всеки един от нас!
Какво съдържа моето сърце? - завист или омраза, търпение или нетърпение, милост или безразличие, топлина или студенина, смирение или гордост, истина или лъжа...!
Имам ли Любов? - Отговор на този въпрос ще получи всеки един, ако "реши" този тест - теста на Любовта!

1.Любовта дълго търпи! -
Въпрос: Търпелив/а ли съм?

2.Любовта е милостива! -
Въпрос: Милостив/а ли съм?

3.Любовта не завижда! -
Въпрос: Завиждам ли?

4.Любовта не се превъзнася! -
Въпрос: Превъзнасям ли се?

5.Любовта не се гордее! -
Въпрос: Горделив/а ли съм?

6.Любовта не безобразничи! -
Въпрос: Върша ли лоши неща?

7.Любовта не търси своето! -
Въпрос: Държиш ли винаги нещата да стават по твоя начин?

8.Любовта не се раздразнява! -
Въпрос: Раздразнителен/а ли съм?

9.Любовта не държи сметка за зло! -
Въпрос: Отмъстителен/а ли съм?

10.Любовта не се радва на неправдата! -
Въпрос: Одобрявам ли нередните неща?

11.Любовта се радва заедно с истината! -
Въпрос: Истината мой приятел ли е?

12.Любовта всичко премълчава! -
Въпрос: Умея ли да премълчава и да запазя мира в отношенията си с другите?

13.Любовта на всичко хваща вяра! -
Въпрос: Имам ли доверие на хората или съм вечно подозрителен/а?

14.Любовта на всичко се надява! -
Въпрос: Гори ли в мен надеждата или се обезсърчавам много лесно?

15.Любовта всичко търпи! -
Въпрос: Търпелив/а ли съм?

16.Любовта прощава! -
Въпрос: Прощавам ли?

17.Любовта никога не отпада!

1 Корин.13:4,5,6,7,8 ст.

Be..different

When everyone around you wanders, you.. live a meaningful life, life to the fullest When everyone around you thinks only about his needs, you.. simply spread love
When everyone around you complains, you... speak words of encouragement
Be like a sun among all the darkness around you. Smile among the frowning crowd
BE ... DIFFERENT:)

Огледай се... Какво виждаш?

Виждаш ли ярките слънчеви лъчи, преминаващи през щорите и галещи нежно утрото... Или светлината нахално дърпа клепачите ти и прекъсва най-сладките минути сън?

Виждаш ли искрената усмивка на любимия човек, когато сутрин му подадеш чаша топло кафе... Или само вдигнатия капак на тоалетната чиния и празната тубичка от паста за зъби?

Виждаш ли безмълвното кимване за поздрав на съседа отсреща... Или смачканите хартийки по стъпълата спъват желанието ти за добросъседство?

Виждаш ли нюансите на зеленото в градските паркове... Или навалицата в автобуса затваря очите ти за всичко красиво?

Виждаш ли колко полезен е трудът ти... Или лицето на намусената ти колежка създава неприязън към работата?

Виждаш ли светещия поглед на влюбен младеж с червена роза в ръка ... Или само неприличните подсвирквания на съмнителни типове?

Виждаш ли очарованието на уличните лампи вечер... Или те само подчертават колко страшно е неизвестното на тъмнината около блоковете?

Какво търси сърцето ти? Вглежда ли се в дребнавостта на ежедневието... Или копнее за радостта от благословен живот.

Огледай се... И избери.

Пилешка супа за душата:)

"Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата
значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота Как върви? Много по-добре,
нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас,грижат се за нас, които са с нас винаги"
Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте?Не знаете?Не бъдете сред известните, но сте сред онези, за които ще си спомнят с топлина в сърцето….
Желая ви един прекрасен ден...

Проповед: Бездна призовава бездна

(в оригиналния вариант на Библията- “дълбочина призовава дълбочина”)

В Пс. 42: 7 четем: “Бездна призовава бездна”. Единствено това, което идва от твоите дълбини, може да предизвика сълбок ефект в живота на другите. Ти самият получаваш много малко от една повърхностна проповед и в същото време можеш да дадеш много малко на хората, освен ако животът ти не е променен в дълбочина. Повърхностните неща не предизвикват друго, освен повърхностни резултати. Да, можеш да възбудиш ентусиазъм, но ако ти липсва дълбочина не можеш да докоснеш дълбоко душите на хората.

Дълбоки корени
В притчата за сеяча Исус говори, че някои семена падат на канаристо място, където няма много пръст, и скоро поникват, но когато слънцето изгрява, прегоряват, и понеже нямат корен, изсъхват- Марка 4:5-6
Какво е коренът? Той расте под земята. Какво са листата? Те растат над земята. Коренът е скритият живот, листата са това, което всички виждат. Проблемът на много християни, за съжаление, е, че имат много явен живот и малко таен.
Ти си християнин от много години, нали? Тогава нека те попитам: Каква част от живота ти е скрита от другите? Каква част не се вижда? Ти се концентрираш върху видимата работа. Да, важно е да работиш добре. Но освен това, което се забелязва от другите, има ли нещо скрито? Ако целият ти духовен живот е изложен на показ, тогава растежът ти е насочен ангоре, и тъй като няма растеж надолу, ти липсват корени.
В нашия християнски живот е много важно да сме част от Тялото Христово, трябва да се научим да живеем заедно с други братя и сестри. От друга страна, необходимо е да разберем, че Бог работи индивидулано с всеки и това, което Той дава лично на теб трябва да бъде пазено,в противен случай то ще престане да бъде лично и няма да Му донесе никаква полза. Ако нещата, дадени специално за теб бъдат изложени на показ, те ще увяхнат.
Проповедта на Исус на планината е забележителна. От една стана Той казва:
“Вие сте виделината на света. Град поставен на високо място. И когато запалят светило, не го турят под шиника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.” От друга страна, Исус казва: “Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си... А когато правиш милостиня, нека левицата ти да не узнае какво прави десницата, за да става твоята милостиня в тайно. А когато се молите, не бъдете като лицемерите, защото те обичат да се молят стоящи по улиците и синагогите и по улиците, за да ги виждат човеците... А когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно”. Матея 6:1-6
От една страна, ако ти си християнин, трябва да излезеш навън, за да те видят и да служиш на хората, от друга страна има християнски добродетели, които не трябва да излагаш на показ. Християнин, който парадира със своите добродетели, няма дълбочина и тъй като няма корени, не може да издържи в ден на изпитание или изкушение. Нека ние, децата на Бог, Го питаме до каква степен нашите преживявания трябва да бъдат показвани пред другите.

Дълбоки преживявания
Пишейки на Коринтяните, Павел казва:
“Принуден съм да се хваля, при все, че не е за полза” II Кор. 12: 1. Той признава, че за него не е полезно да възхвалява своите преживявания, но заради другите е длъжен да говори за “видения и откровения” Вижте! Много от нас не могат да устоят на изкушението: когато имат някакво малко преживяване, всеки го знае.
Беше необходимо Павел да спомене своите преживявания, но когато стана дума за тях, той всичко ли разкри? Не. Ето защо написа: “Познавам един човек в Христа, който преди 14 години (в тялото ли, без тялото ли, не зная, Бог знае) който беше занесен в рая”. Човекът, за който Павел говори, е самият той, и това преживяване се е случило преди 14 години. Каква дълбочина има в Павел! В продължение на 14 години той нито веднъж не е разкрил своето преживяване, в продължение на 14 години църквата нищо ме е знаела за него, в продължение на 14 години нито един от апостолите не го е чул. Павел е пуснал корени дълбоко в земята.
Някои хора са склонни да кажат: ‘Павел, кажи ни всичко, толкова ще ни е полезно да знаем цялата история”. Но забележете колко неопределено говори Павел за себе си и своето преживяване: “Познавам един човек в Христа, който преди 14 години (в тялото ли, без тялото ли, не зная, Бог знае) който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори”. И до днес преживяването на Павел не е напълно “изкоренено”.
Братя и сестри, въпросът за корена е от много голямо значение. Ако искате да имате служението на Павел, трябва да имате “корена” на Павел. Ако искате да имате поведението на Павел, трябва да имате вътрешния живот на Павел, ако искате да имате силата на Павел, трябва да имате неговите скрити преживявания. Проблемът на много християни днес е, че не могат да имат дори и едно неразкрито преживяване. Дори и най- малкото нещо трябва да го разкажат. Те излагат живота си под прожекторите на сцената и искат да изкоренят всичко. Нека Бог да ни ръководи, за да могат корените ни да бъдат пуснати на дълбико!

Повърхностен живот
В Исая 39 гл. четем, че когато новината за болестта и оздравяването на Езекия се разчу във Вавилон, му изпратиха писмо и подарък за него. Езекия много се зарадва. Словото на Бог казва: “И Езекия се зарадва на тях, и им показа къшата със скъпоценните си вещи- среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко, каквото се намираше между съкровищницата му; в къщата му и цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа. “
Езекия не можа да устои на изкушението да покаже всичко. Той не само беше чудно изцелен от своята болест, но със сигурност се почувства горд от това, че малко хора на света са имали преживяване като неговото. В радостта си Езекия показа всички всичките си съкровища на мъжете от Вавилон, така че те видяха всичко, което той притежаваше. Поради това Исая му каза: “Ето идат дни, когато всичко, що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до този ден, ще се принесе във Вавилон, няма да остане нищо, казва Господ”.
Мярката, в която ние показваме нещата ан другите, ще бъде мярката на нашата загуба! Това е важно и изисква вниманието ни.
За съжаление много хора не могат да се въздържат да не разкрият преживяванията си! Един брат веднъж каза: “Много братя и сестри се разболяват, и когато се въстановят, дават свидетелството си. Колко ми се иска и аз да се разболея- но не от някоя неизлечима болест- Бог да ме изцели и на следващата служба и аз ще имам нещо да разкажа пред всички”. Какъв е мотивът на този брат? Той търси да има преживяване, за да има какво да говори. Този начин на мислене ограбва Божиите деца и препятства духовния растеж.
В такъв случай не тярбва ли да даваме свидетелството си за Божията милост? Да, трябва. Павел го правеше и много от Божиите деца от поколение в поколение са го правили. Но да свидетелстваш е едно, а да намираш удоволствие в разкриване на личните си преживявания е нещо съвсем различно. Каква е целта на едно свидетелство? Другите да бъдат насърчени или просто така да си говорим? Да обичаш да слушаш собствения си глас и желанието да служиш на хората около теб нямат нищо общо. Ние не трябва да се въздържаме от свидетелстване, а от разкриване на всичко. Исус понякога казваше свидетелства, но Той никога не беше отдаден на говоренето. В Евангелието от Марка виждаме случай, когато Исус изцели един болен човек, но настояваше той да запази в тайна историята за изцелението си. В Марка 5:19 пиша, че че след като освободи от демони един мъж, му каза;”Иди в дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за теб”. Можем да разказваме какви велики неща Бог е сторил за нас, но не трябва да ги разпространяваме като новини, нито да се осмеляваме да разкриваме всичко, защото това би означавало да оголим корените си. Важно е някои преживявания да останат скрити; да разкрием всичко означава да загубиш всичко.
И нека да запомним, че ако изложим на показ цялото си съкровище, няма да можем да избегнем грабежа. Ако извадим пред другите корените си, ние ги изваждаме и пред врага. Ако Бог иска да свидетелстваме, ние нямаме друга възможност, освен да го нправим, но много от превивяванията ни трябва да останат скрити.
Същото се отнася и за работата ни. Чрез милостта си Бог е извършил нещо чрез нас, но нека помнимм, че каквото Той е извършил, не трябва да се използва за реклама или пропаганда. И степента,в която ние показваме работата на Бог отговаря на степента на загубата, която ще претърпим. Когато давид преброи децата в Израел, смъртта дойде и много хора загинаха (II Царе 24 гл).
Тайните, разкрити ни от Бог, трабва да бъдат пазени. Само ако Той ни подтикне да разкежем нещо, тогава можем да се осмелим да го направим. Ако Бог иска от нас да споделим някое преживяване с някой брат, сме длъжни да не го задържаме в себе си, зашото това ще наруши закона на Тялото Христово. Живеем заедно с братя и сестри и когато почувстваме помазанието да тече към някого, не трябва да го спираме. Трябва да сме позитивни, не негативни и да даваме живот на другите. Но ако по цял ден сме обсебени от своите преживявания и говорим за тях от сутрин до вечер, се излагаме на стрелите на врага. Вярвам, че е важно да се научим да сме части на Тялото Христово и в същото време да пазим това, което е лично за нас.
И когато нашият таен живот стане по- дълбок, ще открием, че “бездна призовава бездна”. Когато изваждаме неща от дълбините на нашия вътрешен живот, ще виждаме как живота на хората околко нас ще се променя. Без външно движение- просто тих отклик на помазанието, което се движи вътре в нас- ще достигаме до другите и Бог ще действа дълбоко вътре в тях. Ако живота ви няма дълбочина, вашата повърхностна разбота ще оказва само повърхностен ефект.

Проповед: Служението, наречено Говорене

смърт и живот има в силата на езика...:)


Искам да споделя с вас нещо, което отдавна е в сърцето ми и чувствам, че трябва да го напиша. На първо място, за да насърча себе си и след това, за да се замислим всички.


Ще започна, разказвайки ви нещо. Спомням си, че когато повярвах, ми попадна една книга, която повечето предполагам сте чели: “Божиите генерали”. Там се разказваше за мъже и жени, които са правели велики неща за Бог. Хора са се изцелавали, Святият Дух се е изливал с пълна мяра. И аз само четях тази книга и си казвах: “Господи, искам да бъда като тези хора. Искам и аз така.” Представях си живота си по следния начин: Отивам някъде, казвам две думи и хората буквално падат от присъствието на Бог. Много пъти ми ставаше мъчно, че не мога да съм като Бонке или като някой друг например.
Както и да е, времето си минаваше и колкото повече време прекарвах с Бог, толкова повече Той ми показваше една друга перспектива за живота ми. Показваше ми, че нещата, които за ценни за нас, хората, много пъти имат много малко значение за Него. И обратното- нещата, които ние не забелязваме, имат такава голяма цена в Неговите очи.
Разбирате ли? Просто Бог не оценява живота ни така, както ние го правим и ако не разберем какво иска ТОЙ, може да стане така, че да кажем: “Господи, не в Твое име ли извършихме толкова велики дела.” А Той да ни отговори: “Никога не съм ви познавал. Махнете се от мен всички, които вършите беззаконие.”
За да сме ефективни пред Бог и да правим нещата, които Той има за нас, трябва да познаваме Неговото сърце!
За какво ви говоря ли? Случвало ли ви се е и вие като мен в началото на вярата ми да погледнете някой пастор, утвърден лидер или известен хвалител и да си кажете: “Ето, това е пълноценен живот. Ех, да бях като него...”Знаете ли защо се случва така? Защото съзнателно или подсъзнателно си мислим, че тези, които са на платформите, са най- плодотворни пред Бог. И защото много пъти измерваме Божиите неща с нашите човешки теглилки. Но какво е в Неговото сърце? Какво е в Неговото сърце?
Добре, искаш да си плодотворен християнин? Да служиш на Бог, да живееш на максимум? Нали така? Тогава какво правиш с тези, мъничките неща, които никой не вижда и които са толкова важни за Него? Искаш да имаш нови благословения и служения, но какво правиш с тези, които Бог вече ти е поверил?

Има три много важни служения (или могат да се нарекат ресурси), които всички ние притежаваме. Времето, Парите и Думите ни.
Всички имаме време, нали? Но какво правим с времето си? Използваме ли го за смислени неща или го пилеем? В какво инвестираме този толкова ценен ресурс?
А какво да кажем за парите ни? Получаваме пари, нали? Но всъщност въпросът е какво правим с тях и как ги използваме.
Само ако усвоите тези три служения пред Бог, няма да има нужда да сте пастори и евангелизатори. Ще имате толкова плод пред Бог, колкото не можете да си представите!!!

А какво правим с нашите думи? Как служим на Бог с тях? Изобщо мислим ли какво приказваме? Осъзнаваме ли, че те имат невероятна сила и са служение пред Бог, което ако не е най- важното, то е едно от най- важните и плодотворни, които могат да съществуват? Не, не се замисляме. Или ако въобще го правим, то със сигурност не е достатъчно. Апостол Павел не се шегува като казва, че смърт и живот има в силата на езика!


Видове неправилно говорене, за които Словото ни говори:

1) Празни приказки
“Казвам ви, че за всяка празна приказка, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.” Матея 12:36
Бог ни предупреждава, че ще отговаряне за всяка празна приказка, която кажем на земята!!!

Какво означава да говорим празни приказки? Ако трябва да дадем определение за празни приказки, то би било следното:
Говорене без реална цел и съдържание, говорене заради самото говорене
Докато разсъждавах върху темата, стигнах до три вида празни приказки.
-Дърдорене, празнословие
-Празни обещания
-Подмятане, подигравки, неприлично говорене
Ако се сещате за друго, можете да ме допълните.

Знаете ли, става ми много, много тъжно, когато съм в компанията на християни и часове наред единственото, за което става въпрос, са мотори, коли, гримиране, дрехи и т.н. Тъжно, нали? Тогава бих попитала: Къде е сърцето на тези хора? Баща ми каза нещо, което много ми хареса: “Милена, ако искаш да разбереш къде е сърцето на един християнин, виж кога му блестят очите. Ако очите му блесват, когато заговори за дрехи и може часове наред да говори за това, значи сърцето му е в дрехите.” Къде е нашето сърце? Бог ни казва: “Защото от онова, което което препълва сърцето, говорят устата” (Матея 12:34)
Това означава ли, че трябва да говорим само на духовни теми? Определено не. Няма как да сме на работа например и по цял ден да говорим само за това. Но.. случвало ли ви се е да разговаряте с влюбен човек? За каквото и да стане въпрос, той веднага го свързва с любимата- ако говори за залеза, се сеща как са го гледали заедно, ако говори за цветя, това му напомня за любимите й цветя. И така може да говори с часове, защото я обича. А ние? Влюбени ли сме в Исус или Той отдавна е отишъл на заден план, скрит някъде в задната част на гардероба, някъде между дрехите, моторите и всички други неща в нашия живот? Нещо друго би се случило, ако когато се събираха, християните си говореха за Бог, обменяха си мисли, насърчаваха се, молеха се едни за други, така, както пише в Библията:
“И разговаряйте се с псалми, химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си” (Ефесяни 5:19)
Защото нищо не може да сближи двама човека така, както разговорите за Бог, молитвите и взаимното насърчение. Затова ни е призовал Бог, да даваме живот на другите!


Следващ въпрос: Когато говорим мислим ли какво излиза от устата ни? Или го правим ей така, заради идеята? Вижте каква цел на говоренето ни представя Бог пред нас:
“Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, ЗА ДА ПРИНЕСЕ БЛАГОДАТ НА ТЕЗИ, КОИТО СЛУШАТ”. Ефесяни 4:29
“Ето, НИЕ туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоравят и обръщаме цялото им тяло.” (Яков 4:3).
Бог ни казва, че ние сме отговорни за думите, които излизат от устите ни. Имаме безценен ресурс- нашите думи, а дори не се замисляме за това. Дори не мислим какво говорим. Все едно да притежаваме 1000000 $ и дори да не знаем за това!!! Колко много неща бихме могли да направим с тях, нали? Съшото е и с нашите думи. Целта на говоренето ни трябва да бъде, както се казва в горния стих, да служим за насърчение на хората, това да им принесе ползва, а не просто да излизат думи и празнословия от устите ни. Думите са невероятен ресурс и служение пред Бог! Нека да не бъдем нехайни и безотговорни, защото ще отговаряме за всяка празна дума в съдния ден! Ако само можеше в пълнота да го разберем...



2) Клюки, одумване, клевета, раздори

Слагам ги в една категория, защото са свързани помежду си.
“И като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване” (I Петрово 2:1)
Защото се боя, да не би... да има между вас раздор, завист, пасризанства, одумвания, шушукане, големствувания, безредици”.
( II Коринтяни 12:20)

Нека да ви дам кратки определения за всяко едно от тях:

- Клюка- разпространение на лична информация за даден човек без неговото изрично съгласие
- Одумване- говорене на двама човека срещу трети в негово отсъствие
- Клевета- разпространяване на погрешна информация за някой
- Раздор- Влизане в безсмислени спорове или спомагане за това други хора да влязат в такива


Много сме добри в тези неща, нали? “Ех, да знаеш този днес как беше облечен, и какво научих за него... А пасторът- сбърка един стих днес. Видя ли го как се издъни? А Милена, мале, обърка два акорда на пианото..” И така нататък. И после идва човекът, усмихваме му се и го наричаме наш брат. Ако само барчетата и кафетата имаха уши....
Защо се получава така ли? Защото много хора нямат свой собствен живот, няма неща, които да са ентусиазирани да правят за Бог. И тъй като си нямат свое видение, те само се занимават с живота на другите.
А Бог изрично ни предупреждава срещу тези неща: “Опитвайте,що е благоугодно на Господа; и не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по- добре ги изобличавайте, защото това, което скришом вършат непокорните, срамотно е да се говори. А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината, понеже всяко нещо, което става явно, е осветено.” Ефесяни 5:10-13

Една от любимите ми глави в Библията е Коринтяни 12 глава. Там Бог казва, че ако една част от тялото страда, другите страдат заедно с нея. Получава ли се обаче това на практика в църквите? За съжаление не. Казват, че християнската армия била единствената, която убивала своите ранени. За съжаление много пъти се получава така, че една част кърви, ранена е, а всички други части вместо да помогнат, стоят и гледат как тя е безпомощна и кръвта тече от нея, без да направят нищо. Или още по- лошо- чрез думите, осъждането си сипват още сол в раната. Представяте ли си както би станало, ако това се случваше във физическото ни тяло? Виждаш, че брат ти страда, бърка някъде, кажи му го, но му го кажи мило, С ЛЮБОВ. Любовта е тази, която събаря планини и разтопява сърца. Това е начинът, по който бог работи с нас- с любов. Недей допълнително да нараняваш брат си, той вече може да страда за греха си. Помогни му, подай му ръка, вместо да говориш зад гърба му! На това ни учи Бог!


А какво да кажем за говоренето против лидерстовото- пастор, хваление и т.н., толкова често срещано в църквите? Искате стихове за това? Прочетете си Римляни 13:2.
Те са под прожекторите и всяка тяхна бръчка, всяко несъвършенство блесва, особено когато само седим отдолу и нищо не правим. Много пъти очакваме, че пасторът и лидерството ни трябва да са идеални и да не правят грешки. Но те са хора като нас. Когато ги обсъждаме и говорим против тях, ние всъщност служим на Дявола. Защо ли? Ами защото на него това му е целта. Ако събори лидера на една църква или служение, много вероятно е целата църква или служение да бъде съборено. Мога да ви го кажа и от позицията на лидер: знаете ли колко е лошо да даваш живота си за другите, буквално да се откажеш от своя собствен, да правиш всичко, за да им служиш и те не само да не ти помагат, а да ти пречат да служиш на Бог и да говорят зад гърба ти?
Бог иска ползотворни хора. Хора, които чрез думите си ще градят, а няма да събарят, ще насърчават другите около себе си, давайки им радост и насърчение. Също като солта, която прави нещата вкусни. Недейте да давате място на Дявола чрез своето клюкарство, одумване и клевети. Недейте!


3) Избухливо, гневливо говорене
Определение: Необмислени, гневни думи, казани под влияние на гняв или друга негативна емоция.
“Гневете се, но без да съгрешавате.” (Яков 1:19 и Ефесяни 4:26)

Интересен стих. Да се гневим, без да съгрешавате. Възможно ли е това? Щом Бог ни го е казал, значи е възможно. Всеки човек се гневи понякога, но тези, които притежават дара “самообладание”, обмислят внимателно своите думи. Дори и вътрешно да се разгневят, те запазват самообладание, молят се и след като са премислили нещата, тогава говорят.
Много пъти сме изправени пред следните ситуации: бързаме за някъде, да кажем за църква, и пред нас става голямо задръстване. Или някой започва да ни крещи, без да има причина. В нашето забързано ежедневие имаме хиляди поводи за изгубим търпение. Как реагираме тогава? Започваме да крещимм, заедно с тези пред нас или постъпваме по друг начин? Бог не иска християните да ни познават като импулсивни и лесно избухливи, а като спокойни и самообладани хора, които носят мир около себе си. Които контролират себе си, емоциите си и думите си, дори в трудни ситиации.
Един път, когато имах проблем, Бог ми каза: “Милена, знаеш ли защо допускам подобни неща в живота ти? За да те науча на дълготърпение и как да реагираш в проблемни ситуации. За да те направя оправна.” Тогава разбрах, че наистина е така. Че имам нужда от дълготърпение. От това да бъда оправна в живота и да се справям ефективно с проблемните ситуации, които изникват в живота ми. Всички имаме нужда от това!
Спомням си още един случай. Пътувах във връзка с една конференция и гумата на автобуса се спука. Отне часове, преди да се намери гума от друг автобус и шофьорът работеше супер бавно. Аз много бързах, останалите също. Доста от хората започнаха да се карат помежду си. Имаше обаче един човек, който излезе навън и каза: “Хора, искам да ви кажа нещо. Много ми е хубаво, че е спукана гумата. Стоя си тука на слънчице, пека се, приказвам си с вас. Много по- добре е да си в командировка със спукана гума, отколкото на работа.”
Този човек не беше християнин, но с тези си думи и много други започна да развеселява хората, вместо да се гневи и да избухва. Той намери нещо хубаво, дори и в тази толкова неприятна ситуация. Всички запознаха да се смят. Времето мина неусетно.
Разбирате ли? Когато се случи неприятна ситуация, може да изречем хиляди необмислени думи, за които после ще съжаляваме или да вземе нещата откъм хубавата им страна и да проявим дълготърпение. Бог е търпелив към недостатъците и греховете ни. Защо и ние да не можем? Той иска да ни промяня повече и повече и никога вече да не бъдем роби на нашите чувства, но да ги контролираме и думите си също, а не те с нас. И още нещо- той ни е призовал да бъдем миротворци, а не гневливи и изгухливи хора!


4) Оплакваме и мрънкане

Това определено е много голям проблем в съвременната църква. Колко пъти само гледам хората в света усмихнати и лъчезарни, а християниет- свели глави, с постоянно тъжни, унили физиономии и още по-лошо - вечно недоволни и мрънкащи. Кой баща би бил доволен детето му непрекъснато да казва на всички колко лош е той, въпреки, че дава всичко от себе си? Преди време Бог ми даде ново разбиране за това какво означава да Го славословим. Знаете ли какво означава това? Може би и вие като мен сте си мислили, че това означава да пеем песни на хваление за Него. Но не е само това- не само да пеем в песните колко велик и славен е Той, но и да Го прославяме и с думите, които изговаряме. Той е щедър към нас, а ние как Му се отплащаме?
Всички знаем какво се случи с израелатяните. Те бяха в пустинята, гладни и жадни, изнемогващи от горещина. Бог им беше обещал нещо велико, но искаше да ги изпита. И те се провалиха, 40 години обикаляха в пустинята, заради оплакването и непокорството си. В същото време Библията е пълна с герои на вярата, които бити, наранени, в затвора, хвърляни в пещта, те избираха да кажат с вяра:
“Моят Бог няма да ме остави. Той е казал, че ще ме избави. Но дори и да не го направи, дори и да умра, аз няма да спра да Го хваля и да Го обичам.”
Герои на вярата. Като Седрах, Мисах и Авденаго, Павел и толквоа други. Които никога не казаха лоша дума против Бог, каквото и да се случваше. Напротив, хвалеха Бог, дори пред прага на смъртта.
А ние? Глезените бебета на последното време, свикнали, щом заплачем и Бог да ни сипва в устата. И само малко нещо да не е както го искаме, веднага започваме да се оплакваме и мрънкаме. Но Бог не иска мрънкащи бебета. Иска зрели, пълнолетни християни!


А какво да кажем за лъжите? Променил ли е Бог вече сърцата ни или продължаваме да лъжем? За неприличното говорене, което, за съжаление, все още се среща между християни? За завистливото и лицемерно говорене? За празните обещания, които излизат от устата ни? За дърдоренето и празнословията...



Нещо друго би се случило, ако християните наистина разбираха силата на своите думи. Тогава никога повече нямаше да са нехайни с тях. Тогава нямаше да чакат да станат пастори и евангелизатори, за да служат на Бог, а във всяка думичка, която изговаряха, щяха да виждат начин на служат на Бог, да изцеляват сърцесъкрушените. Думите им биха били като солта, като изворче с планинска вода, където жадните ще идват, за да пият от сладостта на Бог, да намират радост и утеха.

Знаете ли, вече от седмици разсъждавам върху тази тема и чувствам, че Бог променя първо мен. Той отваря очите на моето сърце, за да разбера какъв голям ресурс ми е дал- моите думи. Разбирам, че много пъти съм говорила ей така, без да осъзнавам какво. Много пъти от устата ми за излизали неща, които не е трябвало да излизат. Искам Бог да ме променя. Искам да помаже устата ми и да говоря думи на живот за другите. И те да идват при мен и аз да им давам любов, радост и насърчение, да им давам да пият от Бог и те да намират утеха за душите си. Искам да бъда позитивен човек. Жена, даваща живот. Искам да служа на Бог чрез всяка дума, която излиза от устата ми!

“Боже, моля те, променяй сърцата ни. Виж дълбоко вътре в нас. Ако в там има непростителност, огорчение или нещо друго, което не Ти е угодно, премахни го, Господи. Ти Си сърцеведец и познаваш най- добре сърцата ни. След това, помажи устните ни. Дай ни способността да ги контролираме, защото много пъти от тях за излизали неша, които не е трябвало да излизат. Промени ни, Господи, променяй ни всеки ден. Започни от мен и мини през всички тези хора, които четат това. Нека никога повече устите ни да не изговарят гневливи думи думи, клюки, одумвания, празни приказки и обещания, нищо, Господи, което би наранило сърцето Ти. Искаме да Ти служим чрез всяка наша думичка, Господи. Обичаме Те. Благодарим Ти за всичко. Амин.

Има време...

Тези дни се случи нещо, което ме накара да разбера много неща и реших да го споделя с вас....:)

Два пъти вече посещаваме един човек, който е много скъп за мен и когото много обичам- учителя ми по пиано. Аз съм му говорила за Бог, но той слуша с най-голям интерес баща ми и се съгласи някой път да го заведем на църква.

Последния път, когато бях на урок и баща ми дойде да ми помогне със синтезатора. Бог говори в сърцето ми: ‘Кажи на баща си да не отлага. Нека да дойде да си поговори с него и да го вземе на църква тази неделя. Не отлагайте.” Но баща ми каза: “Някой път ще го вземем с колата. Нека да почакаме- когато аз проповядвам или когато е твоят ред да свириш и пееш. Има време...”

Края на предната седмица разбрах, че учителят ми е получил микроинсулт. Усещал е как цялата му лява страна се парализира. Слава на Бог, сега е добре. Мога отново да го видя и да поправя грешката си. Но ако се беше случило най-лошото?

Преди години имах подобен случай. Бог ми дава песни- вече имам 2 тетрадки. Цяла папка със статии и проповеди, една книга, която написах и за която повечето от вас знаят. Неща, които можеха да послужат за благословение във времето, но аз все си казвах: “Ще почакам, сега не съм достатъчно добра. Нека да стана достатъчно голям професионалист в музиката, да събера достатъчно пари. Има време..” И така отлагах четири години това, които отдавна трябваше да направя.

Докато един ден не се случи нещо. Пътувах за един от изпитите ми и нашият автомобил и един друг се блъснаха с голяма скорост. Колите бяха много повредени, ние излязохме и слава на Бог, ни нямаше нищо. Мен не ме е страх от смъртта, защото знам къде отивам, но в този момент си помислих за всички тези песни и проповеди, които никога нямаше да видят бял свят и да послужат за благословение, ако аз си бях отишла...

Колко пъти се случва точно така? Бог ни води да кажем на някой човек за Него, но ние си казваме: “Има време... Ще му кажа някой път”. Но ако стане така, както с учителя ми и никога вече не видим този човек, тогава какво?

Колко пъти Бог ни води да направим неща, но ние си казваме, както аз го правих: “Боже, сега не мога. Не съм достатъчно добър. Когато събера пари, когато стана професионалист в тази област...” А времето си тече и тече..”

След катастрофата, за която ви разказах, аз се промених. Дори и едно нещо да имам- песен, проповед, размишление върху Словото, ще го дам на Бог и хората. Дори и един човек да мога да благословя с нещо, ще го направя. Сега, не след два месеца или след две години. Има голяма разлика между чакането и отлагането. Много пъти Бог иска от нас да чакаме, но Той със сигурност не благоволява в отлагането не неща, които знаем, че трябва да направим.

Нека се задвижим в нещата, в които Той ни води. Нека да служим за благословение. Сега! Днес! Защото утре може да е късно...

Хваление по Божието сърце

В сряда на църква се молих. Защото от много време в сърцето ми Бог е поставил желание да Му служа с хваление. И когато застанах пред Бог, Му казах: 
"Господи, искам да се запиша на урици по пеене. Даже в неделя ще говоря с приятелката ми за това и ще я питам за нейната учителка. Разбрах, че била много добра." 
Тогава Бог ми каза: "Знаеш ли каква е Моята воля? Какво е в сърцето Ми" 
И аз казах: "Не, Господи. Не знам. Просто искам да Те хваля. И записвайки се на уроци, това ще повиши самочувствието ми и хората ще спрат да ми казват това- онова". 
Но Бог ми каза: "Добре, ако искаш, се запиши. Но това не е в Моето сърце." ...

"Но защо, Господи, не разбирам. Аз искам да Ти служа" 
"Ами много просто. Аз не търся хора, които да си отварят устата правилно. Да вдишват, издишват и т.н. Аз искам сърца за Мен, моето момиче. Просто ела близо до Мен, до сърцето Ми. И Ме хвали. И тогава ще виждаш как небето се отваря и Моето присъствие слиза върху теб. Аз ще пея с твоя глас и ще виждаш как Духът ми действа и сърца са докоснати и променени. Искам да ти дам Моето помазание. Това е, което имам за теб. Не си ли го искала винаги? 
И аз казах: "Добре, Господи. Просто ше вдигам ръцете си и ше Те хваля. Ще Ти дам сърцето си. И хвалата ми ще бъде за Теб. И ние ще ставаме едно, Ти и аз, моя любов.И Ти ще се изливаш мощно". 
край на откъса

И знаете ли, тогава, него ден, разбрах какво Бог има за нас. Как ТОЙ иска да Го хвалим. Той не иска просто инструменти и плод от устни. Хора, които да показват колко добри музиканти са. И в тях да се надига гордост. Ефекти, пушъци, какви ли не екстри. Толкова наблягаме на това. А вътре в нас- нищо. Не че не трябва да се подобряваме. Да се научаваме да свирим все по- добре. Това е хубаво,но... не е ли най- важно Неговото присъствие? Това Той да слиза и да докосва. Да променя сърцата ни. А ние просто да стоим смирено пред Него и да Го хвалим за Неговата милост и любов. Понякога толкова се съсредоточваме във външните неща, че забравяме това. Забравяме пред Кого стоим и каква е истинската цел на хвалението. 
Бог ми показа и още нещо, което не знаех дотогава. ПРОРОЧЕСКО ХВАЕНИЕ. ХВАЛЕНИЕ ОТ ДУХА. ТОВА Е, КОЕТО ТОЙ ИСКА И КОЕТО Е В НЕГОВОТО СЪРЦЕ.
"Аз ще пея чрез теб. Ще ти давам повече и повече от Моето помазание. И то ще идва върху теб. Ще пееш от Духа Ми. Хора ше бъдат изцелявани. Сърца променяни. Животи преобърнати... просто докато Ме хвалите."
Представяте ли си? Това е, което Бог има за нас. Това е, което е в сърцето Му.И аз лично искам то да става реалност в живота ми. Отново и отново. Да го виждам в моята църва. Във всички църви в България. Страхотно е, нали? Толкова прекрасно. Защото нашият Бог е прекрасен! 
И знаете ли- Бог направи тази мечта реалност. Тази неделя. И знам, че ще го прави отново и отново в нашия живот. Когато заставаме и Го търсим. С целите си сърца. 
В неделя пяхме младежите. Ние не сме кой знае какви музиканти, но просто се молихме. Казахме: "Господи, не ние, а Ти.Действай чрез нас. Молим Те. Нека бъдем съдове в Твоята ръка". 
И това продължаваше да звучи вътре в Мен. Думите на Бог:
"Хората ще плачат, докосвани от Духа Ми. Ще бъдат изцелявани. Сърца променяни. Животи преобърнати... просто докато Ме хвалите."
и Бог наистина го направи. Толкова силно чувствах Присъствието Му. В един момент отворих очи и видях хора докоснати. Разплакани. Други се радваха, хвалейки Бог. И толкова се зарадвах, когато една жена дойде и каза: "Слава на Бога, бях много болна. Но докато хвалихме Бог заедно, Той ме изцели. Почувствах как болестта изведнъж изчезна. Стана ми толкова леко. Идваше ми да полетя".
Едно друго момиче дойде и каза: "Беше толкова благословено. Исках Бог да ми покаже нещо. И докато хвалехме Бог, Той ми говори чрез едната песен. Беше толкова реално. Имах такава нужда от това. През цялото време плаках."
Хора, кой го прави това? Милена Димитрова? Нейните музикални спосоности? НЕ!!!!!!!!!!!!! Нашият прекрасен Господ. Духът Му.
Пророческо хваление. Хваление от Духа. Нека се молим повече за това. Да го виждаме непрекъснато в църквите си. На Нова вълна. Навсякъде. Бог да го прави. А ние да бъдем просто инструменти в ръката Му. 
Славата да бъде само и единствено на нашият Бог! "