Здравейте, приятели. Ето нещо кратичко от мен, което се надявам да ви насърчи:)
Стоях, гледайки вълните и разсъждавах. Обичам да гледам морето, особено когато ми е тъжно. Имах една ситуация, която беше (и все още е) неразрешена. Мислейки върху нея казах вътре в себе си на Бог: „Боже, този проблем е толкова голям. Товарът е тежък, Боже, дори и ти не знам дали би могъл да го разрешиш.” Стана ми тъжно и до голяма степен в сърцето ми сякаш идваше отчаяние.
Тогава Бог насочи погледа ми към една мравка. Тя носеше една съчка, като се превиваше под тежестта й.
„Ти би ли могла да вдигнеш тази съчка? ”, прозвуча вътре в мен.
„Да”, уверено отговорих аз.
„Но тази съчка е толкова голяма, толкова е тежка. Малката мравка едва ходи. Няма да можеш да се справиш.
„Ще мога”, казах пак аз.
„Ами ако тя вземе някоя мноого голяма троха. Или клонка, или клечка. Това вече непременно ще те затрудни”
Приближих се до малката мравка и й помогнах със съчицата. Хванах отдолу тежестта й и сега тя вървеше толкова леко. Колко голяма бях в сравнение с нея! Никоя нейна тежест не би ме затруднила. Тогава разбрах какво искаше да ми каже Бог.
Колкото ние сме по-големи от мравките, толкова Бог е по-голям и силен от нас. Ако я вземех в ръката си, тя щеше да е на върха на пръста ми. Така сме и ние пред Бог- ние сме мънички, но Той е велик. Никой наш товар не е толкова тежък, че Той да не може да го вдигне. Ако и ти имаш проблем и се питаш дали Бог е достатъчно силен да го разреши, тогава:
Просто се сети за малката мравка
Обичам ви: Милена
