Някой казвал ли ти е тези неща?

Някой казвал ли ти е, че не си случайно на тази земя? Че има Създател, Който вдъхна живот в теб? Че си мисъл, произлязла от небето?

Някой казвал ли ти е, че когато те погледна, Той каза: Той/тя е толкова красив/а! Това е съвършено мое създание!

Някой казвал ли ти е, че има смисъл да си тук. Че има цел и план за твоя живот? Мисли за добро, за да ти се даде бъдеще и надежда.

Някой казвал ли ти е, че няма други очи като твоите? Че няма друго сърце, което да тупти със същите копнежи? Че си оригинал. Че си единствен и уникален.


Някой казвал ли ти е, че не е необходимо да доказваш нищо в твоя живот, а просто да бъдеш себе си?

Някой казвал ли ти е, че си Царски син. Че си принц, а че приятелко, ти си една красива принцеса?

Някой казвал ли ти е, че в сърцето ти има вложени съкровища от небето. Просто трябва да погледнеш вътре в себе си и ще ги откриеш?

Някой казвал ли ти е колко си ценен. Ти си съкровище. Ти си като диамант с много голяма стойност.

Някой казвал ли ти е, че си желан? Че си като парче от пъзел и ако теб те няма, няма да е същото.

Някой казвал ли ти е, че има нужда от теб точно такъв, какъвто си?

Някой казвал ли ти е, че си обичан. Знам за едно сърце, което прелива от любов към теб. Знам за едни очи, които се напълват с Любов, всеки път, когато те видят....

Някой казвал ли ти е тези неща? Че си ценен, че си неповторим. Че си обичан безкрайно много? Каквото и да правиш в твоя живот, не го забравяй, приятелю мой...:) Ти си ценен и желан! Ти си обичан!

Вълшебната подправка

Една жена и един мъж много се обичали и дошло време да се оженят. Преди сватбата съпругата казала: „Мили, искам да те помоля нещо. Всичко мое е и твое. Няма да имам тайни от теб, с изключение на една. Там в кухнята ще сложа малка кутийка с подправки, спомен от майка ми. Моля те, никога не я отваряй”. Мъжът й обещал. И така, те заживяли заедно.
Жената готвела много вкусно. Когато се приближал до кухнята, оттам се носел прекрасен аромат на вкусно ядене. Много пъти той гледал жена си да взема малката кутийка с подправки и да поръсва с тях яденето. И то ставала прекрасно! Как ухаело само! Колко вкусно било! Бил ходил къде ли не, но по-хубави гозби от тези на съпругата му определено нямало.
Минало известно време. Мъжът обичал жена си и много искал да уважи молбата й. Но любопитството, само как го глождело то! Накрая не можал да издържи и тайно се промъкнал в кухнята, за да отвори мъничката кутийка с подправки, които придавали такъв прекрасен аромат и вкус на храната. Отворил я, но за негово най-голямо учудване, тя била празна. В нея имало само едно листче с хартия и там пишело следното:
„Мила дъще, тази кутийка с подправки е моят подарък за теб. В нея има една вълшебна подправка и тя се нарича Любов. Когато готвиш на твоя мил съпруг, винаги го поръсвай с вълшебната подправка. Когато почистваш дома си, отново използвай подправката Любов. Поръсвай с нея всичко, което правиш и то ще бъде прекрасно. С много обич: твоята майка”


Само няколко малки капчици Любов правят деня става толквова различен.. и красив:)

Колко прекрасно ухае закуската, приготвена с Обич за любимия човек...
Как блести къщата и колко красиви са съдовете, почистени с Любов
Колко би се зарадвал всеки на един подарък- мъничък, но опакован с красивата опаковка на Любовта
„Обичам те”- само две думички, а колко хубаво звучат и как стоплят човешката душа...
Колко различни са думите, изпълнени с Любов- нежни като освежаващ летен дъжд, те докосват и променят
Колко мъничко трябва, за да да накараш някого да се усмихне и да стоплиш сърчицето му- една мила дума, една усмивка, един малък жест...! И колко прекрасно само е да правиш другите щастливи!

Всеки ден „готвиш” различни неща. Каквото и да правиш в твоя живот, никога не забравяй вълшебната подправка Любов! :)

Дневник Милена- 04.09.2009
Написано за моите приятели.. с Обич:)

Бъди първи!!!

Тези дни ми се случи нещо интересно. Мои приятелски семейства ми споделиха някои неща и решиха да се обърнат за съвет към мен. Едните вече не можели да се понасят, а при другите единият искал да напуска другия. Предвид на "големия ми опит в брака":)), благодаря, че ми Бог ми даде мъдрост да им отговоря и надявам се да съм успяла поне мъничко да им послужа. Някои неща бяха много лични и няма да ви ги разказвам, но други искам да споделя, защото вярвам, че можем да извлечем ценни неща от тях.
Проблемът при едното семейство беше, че всеки имал очаквания от другия (за които дори не му бил казал. Типичен проблем в браковете- липса на комуникация. Аз имам очаквания от теб, ти не ги знаеш и не ги покриваш. Затова аз ще ти се сърдя, а ти дори няма да разбираш защо.) Поговорих си с единия и другия. Мислейки какво да отговоря, се сетих за примера на апостол Павел и Исус. Павел каза, че няма друг близък приятел, освен Тимотей. Но само какъв живот имаше! В Библията четем как Той пишеше думи на любов и насърчение, дори в затвора!! А какво да кажем за Исус? Той имаше толкова много врагове. Един от учениците му се отрече от Него, друг Го предаде. Когато имаше най-голяма нужда от подкрепа в Гетсиманската градина, те го изоставиха, но Той живееше един живот на служение на другите. Дори умря за нас- грешните човеци , без да сме го заслужили и знаейки, че можем да му дадем толкова малко в замяна! Сега ние Го обичаме, защото Той ни върлюби пръв!
Разговорът с това семейство беше горе-долу следният: “Аз очаквам от нея тя да прави неща, а тя не ги прави. Очаквам от него неща, а той дори не се досеща. “
“Добре, а ти какво правиш? , зададох въпрос аз.
“Ама тя не прави каквото трябва. Той също”.
“Добре, а ти какво правиш? , попитах отново.
“Но тя/той не ми показва любов.
“А ти правиш ли го?”
“Знаеш ли, права си”, ми казаха те.
Сетих се да им споделя още нещо. Един път ми беше станало много тъжно и си казах: “Боже, защо се старая да давам каквото мога, а от никого не съм получила почти нищо.” Знаете ли каква мисъл дойде в мен. Прозвуча ясно в сърцето ми и знам, че беше от Бог: “ Ти не си на този свят, за да ти бъде давано, а за да даваш”. Интересното, което се случи и за което благодаря, че съм била частичка, е че когато започнали да го прилагат, се сдобрили и сега нещата били съвсем различни.
Друга ситуация, която мои семейни приятели ми споделиха и аз пак се опитах, доколкото мога, да дам някакъв съвет, беше следната: едно мое приятелско семейство пък имали проблем с ежедневни кавги, главно свързани с домакински задължения. Последният разговор помежду им бил горе-долу следният:
“Жена, гледай, цялата мивка е пълна, защо не си ги измила тези чинии?”
“Зашото съм много изморена и нямам сили за това. Едва стоя”.
“Да, ама аз искам всичко да свети от чистота вкъщи. Това е твое задължение- не го приписвай на мен. Мъж съм, няма да се унижавам. Тези чинии са под моето достойнство!!!”.
“ А ти бе- не се ли виждаш? Само седиш с вестника тук, а на мен е цялата тежест. Нямам ли право един път и аз да си почивам. Виж другите мъже, а ти? ”.
“Защо ме сравняваш с другите мъже? Гледай себе си как за нищо не ставаш..” И кавгата е готова.
В този момент, отново мислейки какво да кажа, се сетих за следните стихове:
„ Никой да не търси своята лична полза, но всеки - ползата на другия". Коринтяни 10:24
“Изпреварвайте да си отдавате почит един на друг.” Римляни 12: 10
А сега само си представете същата ситуация по следния начин: “Скъпа, виждам, че си изморена. Поседни, аз ще измия чиниите. “
“Мили, обичам те. И ти си бил на работа като мен- стой, аз ще ги измия”.
“Недей, скъпи, ти си почивай.” “Не, скъпа, аз ще го направя, защото те обичам”.
Знаеш ли какво означава: “Изпреварвайте се”- означава ти да бъдеш първи- в даването на любов и показването на почит! Любов- като мислиш за неговите нужди и го благославяш. Почит- като го уважаваш и издигаш като личност. И когато всеки го прави- Wow! Хора, които се изпреварват да се обичат и да си служат! Само ако горните стихове станеха реалност. Колко различни биха били семействата ни, църквите!
На сватбата на едни мои много скъпи приятели от Сливен имаше един много хубав ритуал в църквата, който много ми хареса. Всеки от тях духваше свещ, която символизираше собственото “Аз” и запалваха една обща. “Аз”-ът казва следното: “Аз” очаквам от теб това! “Аз” имам тези нужди, които ти трябва да удовлетвориш! “Аз” искам това, край, не ме интересува ти какво мислиш! ““Аз”,
“Аз”, “Аз”. Разбираш ли? Любовта ще изгрее в живота ти тогава, когато твоето “Аз” залезе”. Любовта започва там, където нуждите на другия човек станат по-важни от твоите собствени!
Ти не си на тази земя, за да ти дават, а за да даваш- това ми говори Бог в сърцето!!! Искаш да получиш любов, тогава ти разпръсквай любов! Очакваш от човека да създаде красота за теб? Не, ти направи деня му красив! Искаш да имаш истински приятели? - ти бъди истински приятел. Искаш да имаш подходящия човек до теб, ти бъди подходящоят човек! Искаш принц- тогава стани принцеса:) Не чакай другия човек да ти даде любов- ти бъди първи! :)

малки капчици...

Само няколко малки капчици Любов правят деня толкова различен и.. красив:)

Скрити съкровища

Един мъж изследвал пещерите около морския бряг.
В една от пещерите той открил брезентова чанта, пълна с купчина втвърдени глинени топки. Изглеждало сякаш някой е правил глинени топчета и ги е оставил вън на слънцето да се изпекат.

Те не изглеждали много привлекателни, но заинтригували мъжът, затова той взел чантата със себе си. Докато се шляел по брега, той започнал да хвърля глинените топчета едно по едно в океана толоква далеко, колкото можел.

Не се замислял много за това, докато не изпуснал едно топче и то се напукало и разтворило. Вътре имало прекрасен скъпоценен камък.
Развълнуван, мъжът започнал да разчупва останалите глинени топчета. Всяко съдържало подобно съкровище. Той открил равностойността на хиляди долари в бижутата, останали в около двадесетте топчета.

Изведнъж сякаш нещо го ударило. Той бил на брега от дълго време. Бил хвърлил може би 50-60 от глинените топчета в океана заедно с техните скрити съкровища.
Вместо съкровище, струващо хиляди долари, той щял да отнесе в дома си десетки хиляди, но той просто ги бил изхвърлил!

Това прилича на хората.
Поглеждаме някого, може би дори себе си и виждаме външен глинен съд.
Той не прилича много на вътрешното. Не винаги е красив или блестящ, затова ние го подценяваме.
Гледаме на тази личност като на по-маловажна, отколкото на по-красивия или стилен, или добре познат, или богат. Но не отделяме време да открием съкровището, скрито вътре в този човек.
Има съкровище във всеки един от нас. Ако отделим време да опознаем този човек и ако помолим Бог да ни го покаже по начина, по който Той го вижда, тогава глината започва да се разчупва и започва да сияе брилянт.

Може би не сме стигнали до края на живота си и осъзнаваме, че сме хвърлили далеко успешни приятелства, защото брилянтите са били скрити в късове глина.
Нека виждаме хората в този свят така, както Бог ги вижда.

www.hristianstvoto.blogspot.com

ОТЪРСИ СЕ И ПРИСТЪПИ!

Eдин селянин имал старо магаре. То било добро, но веднъж се случило така, че паднало в кладенеца, който бил на двора. Селянинът чул магарето да „реве“ (или каквото там правят магаретата, когато паднат в кладенец). Започнал да се оглежда – от къде го зове старият му приятел. Накрая установил, че жалният зов идва от дъното на кладенеца. Домиляло му за магарето, но тъй като преценил, че не може го извади от там, решил да го засипе с пръст и така да сложи край на мъките му. Повикал комшиите си, казал им какво се било случило, и ги помолил да му помогнат да донесат пръст, за да погребат старото магаре в кладенеца.

Когато първите лопати пръст започнали да падат върху гърба на магарето, то се стъписало и изпаднало в истерия – започнало още по-силно и жално да реве. Но докато селянинът и неговите съседи продължавали да хвърлят пръст върху гърба му, една мисъл го осенила. Изведнъж му просветнало, че всеки път когато лопата пръст се изсипе върху гърба му, то може да се отърси и да пристъпи напред-назад, наляво-надясно. Това правело то лопата след лопата. „Отърси се и пристъпи… отърси се и пристъпи…“ – повтаряло си магарето през цялото време, докато лопатите с пръст падали върху гърба му, за да се насърчи. Без значение колко болезнени били ударите и колко печална изглеждала ситуацията, то успявало да преодолява паниката и продължавало да се отърсва и да престъпва.

Не след дълго старото магаре, разнебитено и изтощено, триумфално пристъпило над гърловината на кладенеца, и излязло от него. Това, което изглеждало, че ще го погребе, всъщност го благословило… и то поради начина, по който магарето реагирало на бедата.

Така се случва и в живота. Бедите, които идват към нас, за да ни „погребат“, обикновено имат в себе си потенциала да бъдат за наша полза и благословение. Ако собственикът на магарето не бил решил да го погребе, той не би му дал възможността да излезе от кладенеца, като стъпва върху падналата върху него пръст.

Виждаш ли, не е важно какво ни сполетява, важно е как ние реагираме на проблемите и безпокойствата. Както магарето се отърсвало и пристъпвало, нека така и ние да подреждаме приоритетите си и да възлагаме грижите си на Бога в молитва.

Ако посрещаме нашите проблеми и безпокойства позитивно, ако откажем да се паникьосваме, да се огорчаваме и самосъжаляваме, то ние бихме могли да запазим присъствие на духа и чрез Христос да бъдем „повече от победители” във всяка ситуация от живота си.:)

Приказка за малките неща..:)

Бог казал на един човек да върви по дълъг път и когато го направи, ще намери голямо и безценно съкровище. Мъжът вървял и видял едно малко скъпоценно камъче. „Не, то е прекалено малко, си казал той”. На известно разстояние пред него блеснала една малка перличка, но той отново я подминал, мислейки за голямото съкровище. Стигнал до края на пътя, но там нямало никакво съкровище. „Защо, Боже, Ти ме излъга?!” „ Не съм”, отговорил Бог. „Аз давах скъпоценни неща по пътя ти, но в твоите очи те бяха твърде малки и ти ги подминаваше. Някои от тях дори не ги забеляза. Ако ги беше взел и използвал, сега щеше да си най-богатия човек на света”.
Човешките очи са свикнали да търсят голямото и великото. Но помисли, големият бряг се състои от малки песъчинки. Необятният океан - от малки капчици.
Не подминавай мъничките шансове в тоя живот в твоя ден:
- мъничките минути, които образуват денят ти
- Да се зарадваш на нещо малко , като например слънчевия лъч сутрин
- да накараш някого да се усмихне...
Хвани малките възможности, които денят ти предоставя, подобно на скъпоценни камъчета и ги използвай пълноценно:)