ОТЪРСИ СЕ И ПРИСТЪПИ!

Eдин селянин имал старо магаре. То било добро, но веднъж се случило така, че паднало в кладенеца, който бил на двора. Селянинът чул магарето да „реве“ (или каквото там правят магаретата, когато паднат в кладенец). Започнал да се оглежда – от къде го зове старият му приятел. Накрая установил, че жалният зов идва от дъното на кладенеца. Домиляло му за магарето, но тъй като преценил, че не може го извади от там, решил да го засипе с пръст и така да сложи край на мъките му. Повикал комшиите си, казал им какво се било случило, и ги помолил да му помогнат да донесат пръст, за да погребат старото магаре в кладенеца.

Когато първите лопати пръст започнали да падат върху гърба на магарето, то се стъписало и изпаднало в истерия – започнало още по-силно и жално да реве. Но докато селянинът и неговите съседи продължавали да хвърлят пръст върху гърба му, една мисъл го осенила. Изведнъж му просветнало, че всеки път когато лопата пръст се изсипе върху гърба му, то може да се отърси и да пристъпи напред-назад, наляво-надясно. Това правело то лопата след лопата. „Отърси се и пристъпи… отърси се и пристъпи…“ – повтаряло си магарето през цялото време, докато лопатите с пръст падали върху гърба му, за да се насърчи. Без значение колко болезнени били ударите и колко печална изглеждала ситуацията, то успявало да преодолява паниката и продължавало да се отърсва и да престъпва.

Не след дълго старото магаре, разнебитено и изтощено, триумфално пристъпило над гърловината на кладенеца, и излязло от него. Това, което изглеждало, че ще го погребе, всъщност го благословило… и то поради начина, по който магарето реагирало на бедата.

Така се случва и в живота. Бедите, които идват към нас, за да ни „погребат“, обикновено имат в себе си потенциала да бъдат за наша полза и благословение. Ако собственикът на магарето не бил решил да го погребе, той не би му дал възможността да излезе от кладенеца, като стъпва върху падналата върху него пръст.

Виждаш ли, не е важно какво ни сполетява, важно е как ние реагираме на проблемите и безпокойствата. Както магарето се отърсвало и пристъпвало, нека така и ние да подреждаме приоритетите си и да възлагаме грижите си на Бога в молитва.

Ако посрещаме нашите проблеми и безпокойства позитивно, ако откажем да се паникьосваме, да се огорчаваме и самосъжаляваме, то ние бихме могли да запазим присъствие на духа и чрез Христос да бъдем „повече от победители” във всяка ситуация от живота си.:)