малки капчици...

Само няколко малки капчици Любов правят деня толкова различен и.. красив:)

Скрити съкровища

Един мъж изследвал пещерите около морския бряг.
В една от пещерите той открил брезентова чанта, пълна с купчина втвърдени глинени топки. Изглеждало сякаш някой е правил глинени топчета и ги е оставил вън на слънцето да се изпекат.

Те не изглеждали много привлекателни, но заинтригували мъжът, затова той взел чантата със себе си. Докато се шляел по брега, той започнал да хвърля глинените топчета едно по едно в океана толоква далеко, колкото можел.

Не се замислял много за това, докато не изпуснал едно топче и то се напукало и разтворило. Вътре имало прекрасен скъпоценен камък.
Развълнуван, мъжът започнал да разчупва останалите глинени топчета. Всяко съдържало подобно съкровище. Той открил равностойността на хиляди долари в бижутата, останали в около двадесетте топчета.

Изведнъж сякаш нещо го ударило. Той бил на брега от дълго време. Бил хвърлил може би 50-60 от глинените топчета в океана заедно с техните скрити съкровища.
Вместо съкровище, струващо хиляди долари, той щял да отнесе в дома си десетки хиляди, но той просто ги бил изхвърлил!

Това прилича на хората.
Поглеждаме някого, може би дори себе си и виждаме външен глинен съд.
Той не прилича много на вътрешното. Не винаги е красив или блестящ, затова ние го подценяваме.
Гледаме на тази личност като на по-маловажна, отколкото на по-красивия или стилен, или добре познат, или богат. Но не отделяме време да открием съкровището, скрито вътре в този човек.
Има съкровище във всеки един от нас. Ако отделим време да опознаем този човек и ако помолим Бог да ни го покаже по начина, по който Той го вижда, тогава глината започва да се разчупва и започва да сияе брилянт.

Може би не сме стигнали до края на живота си и осъзнаваме, че сме хвърлили далеко успешни приятелства, защото брилянтите са били скрити в късове глина.
Нека виждаме хората в този свят така, както Бог ги вижда.

www.hristianstvoto.blogspot.com

ОТЪРСИ СЕ И ПРИСТЪПИ!

Eдин селянин имал старо магаре. То било добро, но веднъж се случило така, че паднало в кладенеца, който бил на двора. Селянинът чул магарето да „реве“ (или каквото там правят магаретата, когато паднат в кладенец). Започнал да се оглежда – от къде го зове старият му приятел. Накрая установил, че жалният зов идва от дъното на кладенеца. Домиляло му за магарето, но тъй като преценил, че не може го извади от там, решил да го засипе с пръст и така да сложи край на мъките му. Повикал комшиите си, казал им какво се било случило, и ги помолил да му помогнат да донесат пръст, за да погребат старото магаре в кладенеца.

Когато първите лопати пръст започнали да падат върху гърба на магарето, то се стъписало и изпаднало в истерия – започнало още по-силно и жално да реве. Но докато селянинът и неговите съседи продължавали да хвърлят пръст върху гърба му, една мисъл го осенила. Изведнъж му просветнало, че всеки път когато лопата пръст се изсипе върху гърба му, то може да се отърси и да пристъпи напред-назад, наляво-надясно. Това правело то лопата след лопата. „Отърси се и пристъпи… отърси се и пристъпи…“ – повтаряло си магарето през цялото време, докато лопатите с пръст падали върху гърба му, за да се насърчи. Без значение колко болезнени били ударите и колко печална изглеждала ситуацията, то успявало да преодолява паниката и продължавало да се отърсва и да престъпва.

Не след дълго старото магаре, разнебитено и изтощено, триумфално пристъпило над гърловината на кладенеца, и излязло от него. Това, което изглеждало, че ще го погребе, всъщност го благословило… и то поради начина, по който магарето реагирало на бедата.

Така се случва и в живота. Бедите, които идват към нас, за да ни „погребат“, обикновено имат в себе си потенциала да бъдат за наша полза и благословение. Ако собственикът на магарето не бил решил да го погребе, той не би му дал възможността да излезе от кладенеца, като стъпва върху падналата върху него пръст.

Виждаш ли, не е важно какво ни сполетява, важно е как ние реагираме на проблемите и безпокойствата. Както магарето се отърсвало и пристъпвало, нека така и ние да подреждаме приоритетите си и да възлагаме грижите си на Бога в молитва.

Ако посрещаме нашите проблеми и безпокойства позитивно, ако откажем да се паникьосваме, да се огорчаваме и самосъжаляваме, то ние бихме могли да запазим присъствие на духа и чрез Христос да бъдем „повече от победители” във всяка ситуация от живота си.:)

Приказка за малките неща..:)

Бог казал на един човек да върви по дълъг път и когато го направи, ще намери голямо и безценно съкровище. Мъжът вървял и видял едно малко скъпоценно камъче. „Не, то е прекалено малко, си казал той”. На известно разстояние пред него блеснала една малка перличка, но той отново я подминал, мислейки за голямото съкровище. Стигнал до края на пътя, но там нямало никакво съкровище. „Защо, Боже, Ти ме излъга?!” „ Не съм”, отговорил Бог. „Аз давах скъпоценни неща по пътя ти, но в твоите очи те бяха твърде малки и ти ги подминаваше. Някои от тях дори не ги забеляза. Ако ги беше взел и използвал, сега щеше да си най-богатия човек на света”.
Човешките очи са свикнали да търсят голямото и великото. Но помисли, големият бряг се състои от малки песъчинки. Необятният океан - от малки капчици.
Не подминавай мъничките шансове в тоя живот в твоя ден:
- мъничките минути, които образуват денят ти
- Да се зарадваш на нещо малко , като например слънчевия лъч сутрин
- да накараш някого да се усмихне...
Хвани малките възможности, които денят ти предоставя, подобно на скъпоценни камъчета и ги използвай пълноценно:)

Ти си принцеса/ Ти си принц

Тези дни една мисъл дойде в сърцето ми и искам да я споделя с вас. Тя беше следната: “Ти си принцеса. “
Когато започнах да мисля за това,се сетих за едно игрално филче, което гледах преди време. В него, естествено, се разказваше за една красива принцеса. Замисляла ли си се какво би било ако беше принцеса?
- би ходила с красива корона на главата си, обкичена със скъпоценни камъни. Символ на властта на твоя баща. Дори споменаването на неговото име би отваряло толкова много врати пред теб..
- Навярно цялото ти поведение би излъчвало красота и величие. Защото ти си дъщеря и представителка на Царя
- Би се усмихвала на хората около теб. Интересно, моята принцеса беше винаги усмихната и мила с хората:)
- Би изглеждала много красива. Принцесите избират красиви дрехи, изглеждат много хубаво. Външността им, поведението им излъчва красота. Принцесата в моето филмче беше прекрасна!
- Би вървяла усмихната и с гордо вдигната глава, знаейки коя си. Принцеса, дъщеря на царя.
Е, имам новина за теб. Ти имаш нова идентичност- Ти си принцеса! Дъщеря на Царя на царете! Започни да се държиш като такава. Да излъчваш това. Ти си една красива принцеса, не го забравяй. А ти, приятелю, ти си принц!

Истинската любов чака

Чух тази песен и се влюбих в нея. Какво красиво послание има тя!!! То е толкова близко до сърцето ми и толкова реално. Затова искам да го споделя с вас, интерпретирано по мой собствен начин...
Мили мой, много е трудно да чакам, когато времето лети толкова бързо, колкото песъчинките пясък преминават през пръстите ми. Да те чакам тогава, когато целия свят е обърнат с главата надолу. Но аз искам да го правя- да стоя и да пазя сърцето си и всичко в мен чисто- толкова чисто, колкото капчиците роса сутрин. Искам да ти бъда вярна. Истинската вярност започва много преди да срещнеш човека за теб. Не искам да ти дам разбити частици от наранено сърце- не, искам ти да го имаш цялото, пазено като съкровище специално за теб. Ти заслужаваш това. Когато дойдеш в живота ми, ще видя, че си е струвало. И че ти също си ме чакал..
Някои неща в живота ни не стават бързо, на момента. Много пъти трябва да чакаме, приятели. Но когато чакаме, един ден ще видим резултата. Вярвам го с цялото си сърце. Истинската любов е търпелива и... чака:)

Аз и малката мравка:)

Здравейте, приятели. Ето нещо кратичко от мен, което се надявам да ви насърчи:)

Стоях, гледайки вълните и разсъждавах. Обичам да гледам морето, особено когато ми е тъжно. Имах една ситуация, която беше (и все още е) неразрешена. Мислейки върху нея казах вътре в себе си на Бог: „Боже, този проблем е толкова голям. Товарът е тежък, Боже, дори и ти не знам дали би могъл да го разрешиш.” Стана ми тъжно и до голяма степен в сърцето ми сякаш идваше отчаяние.
Тогава Бог насочи погледа ми към една мравка. Тя носеше една съчка, като се превиваше под тежестта й.
„Ти би ли могла да вдигнеш тази съчка? ”, прозвуча вътре в мен.
„Да”, уверено отговорих аз.
„Но тази съчка е толкова голяма, толкова е тежка. Малката мравка едва ходи. Няма да можеш да се справиш.
„Ще мога”, казах пак аз.
„Ами ако тя вземе някоя мноого голяма троха. Или клонка, или клечка. Това вече непременно ще те затрудни”
Приближих се до малката мравка и й помогнах със съчицата. Хванах отдолу тежестта й и сега тя вървеше толкова леко. Колко голяма бях в сравнение с нея! Никоя нейна тежест не би ме затруднила. Тогава разбрах какво искаше да ми каже Бог.

Колкото ние сме по-големи от мравките, толкова Бог е по-голям и силен от нас. Ако я вземех в ръката си, тя щеше да е на върха на пръста ми. Така сме и ние пред Бог- ние сме мънички, но Той е велик. Никой наш товар не е толкова тежък, че Той да не може да го вдигне. Ако и ти имаш проблем и се питаш дали Бог е достатъчно силен да го разреши, тогава:
Просто се сети за малката мравка

Обичам ви: Милена