НЕВЯРВАЩ / ВЯРВАЩ
ИМА ЛИ ВСЕ ОЩЕ РАЗЛИКА?
Вярвам, че всички сме съгласни, че между вярващият човек и невярващият трябва да има една осезаема разлика в начинът на живот. Това е един кратък и разбира се не пълен чеклист, и всеки лично може да си провери дали неговите приоритети в живота са поставени на фундамента Исус Христос или те приличат на всеки невярващ човек. Нека за миг забравим за ходенето на църква и публичните изповеди и излияния и да помислим практично къде стои нашият живот, накъде е ориентиран той?
СФЕРА
НЕВЯРВАЩ
ВЯРВАЩ
Мечти
Невярващият мечтае за благата, които може да има в този живот. Мечтае да създаде семейство, да се реализира в професията, хората да го уважават, хората да го забележат, да има много пари с които да може да си позволи да пътува в чужбина. Невярващите жени си мечтаят за богат чужденец, който е и галантен, нежен, с чувство за хумор и постоянно да им прави комплименти, да ги оценява и разбира. Много невярващи мечтаят за голямата любов и поставят това за смисъл на животът си.
Вярващият човек не се блазни от придобивките на този свят, той знае че те са само средство, а не смисъл на живота му. За него връзката му с Бог е най-важна. Той копнее да разбира Божията воля и задълбочено изследва Словото за да разбере, какво иска от него Бог, за да го приложи в живота си. Най-голямата любов за която мечтае вярващият човек е любовта на Творецът и Спасителят ни, Исус Христос, която да бъде извор на живот във него за цялата вечност.
Образование
Разбира се, невярващият мечтае за най-елитното образование, за професия, чрез която ще се реализира като възможности, а и ще печели доста пари. Учи упорито за да докаже своите възможности. Търси най-елитните колежи и университети, по възможност в чужбина.
За вярващият най-високото образование, което може да получи е мъдростта идваща от Бог и Неговото Слово. Все пак, всеки ценен талант, който той може да се използва за Божия прослава е старателно развиван. Той се учи на това как да помага на хората, как да бъде полезен на Христос, как да живее в мир с всичките човеци. Как да доведе повече хора до познаване на истината.
Избор на брачен партньор
При невярващите критериите първоначално са високи, но след това се влюбват в някого, който ги разбира и с когото им е приятно.
За жените много важни критерии са парите или вниманието, а често и чувството за хумор, което ги отпуска. Често те се влиаят от мнението на приятели или от интензивността на собствените си емоции и фантазии. Все пак предпочитаният тип е богат и авторитетен чужденец с голяма къща в германия, англия, САЩ или имение в испания, бразилия.
Вярващият се моли и търси Божията воля, изследва Божието слово и от там разбира и учи принципите, по които трябва да избере своят партньор. Той търси подходящият човек в своята църква, не си прави нереалистични планове и мечти. Търси от своя народ по пример на Авраам и Исак, който прати да намери жена за синовете си от вярващите от собственият им народ, въпреки че живееха много далеко. Вярващият осъзнава важността на това решение и във всяка стъпка се съветва с Божието Слово, от което черпи и информация и опит, които са му основен пътеводител в брака.
Той търси Жена, която се бои от Бога. А тя търси мъж, който стои здраво за истината, непорочен и любящ, духовен и посветен.
Сутрин
Невярващият става с мисли за това, което му предстои през деня. Вълнения, впечатления, или нежелание да отиде на работа.
Вярващият става с желанието да започне един нов ден с Исус. Отваря библията и по възможност с своите близки си провеждат утринно Богослужение.
Вечер
Невярващият се позицира пред телевизора или радио приемника, компютъра, или се среща с някой с когото да обсъждат футбол, политика или съответно клюки и интриги. На специални поводи се ходи по скъпи ресторанти или при семейни познати, а по-младите по всякъкъв вид забавления.
Вярващият оставя време за тишина, в което изпитва характерът си и го сравнява с този на Исус. Покайва се за грешките си и моли Исус за сили утре да не ги допуска. Отделя време за общуване със семейството си. Ляга в разумно време, за да може на утрешният ден да бъде трудоспособен.
Свободно време
Свободното си време невярващите прекарват най-често като гледат телевизия, играят игри, ходят на мач, боулинг, картинг, плаж или друг вид актуално забавление. Ходи се на кафета, ресторанти, пицарии, барове, овеселителни паркове, туристически атракции в които основната идея е забавлението. А понякога се ходи на опера, театър, драма, четат се любовни романи, или се гледат такива сериали, чиято основна цел е възбуждане на емоциите.
Вярващият посещава болни и нуждаещи се с желание да им занесе усмивка, разхожда се сред природата, отделя време за скъпите си хора, прекарва времето си в смислени и изграждащи занимания.
Парите
Невярващите мислят, че парите са си техни и могат да правят с тях каквото си искат. Понякога се харчат неразумно, а много често дори за подхранване на вредни навици. Има хора, които смятат пазаруването, като начин за отпускане и релакс. Случва се импулсивно да изтеглят кредити, които погасяват след време по обвързващ за тях начин.
Вярващите са Божии настойници на всичките блага с които ги е дарил Творецът, те не харчат неправомерно нито един лев. Когато могат дават на заем без да искат лихва, условия или да натискат за бързо връщане. Купуват качествени и смислени неща, по възможност не теглят кредити и не живеят ден за ден, а старателно планират домакинството така че парите да стигнат.
Работата
Се счита за място за себеизява или за изкарване на пари.
Работи се за да се вземат много пари, може и 7 дена в седмицата, ако има подходящи оферти.
Е място където християнинът може да се покаже верен и в най-малкото и да отрази Христовият характер пред колегите си. Работи се в 6 дена и на 7 мият е почивка на Господа, ден който се отделя и за сплотяване на семейството около Бога.
Приятелите
Са хора с които прекарват времето си отпускащо, обикновено в отдаване на една и съща страст: футбол, фризура, пийване, компютри, книги или туризъм. Най-ценното им е че понякога помагат и те уреждат някъде на аванта...
Са хората, които те познават и които не ти спестяват нито доброто нито злото. Хората, които те обичат и за това ти казват истината с любов. Които мислят за теб и твоето щастие. Които са безценен и незаменим подарък от небето и с които заедно изграждате характери за вечността.
Семейството
Е начин да продължиш в нов етап на живота ти, време в което трябва да създадеш поколение и да го научиш да те уважава и да продължи родът ти. Подписът не е толкова важен, но все пак го има за да не бъдеш странен и децата да не се оплакват някой ден. Работи се здраво за финансовият просперитет, изплащат се апартаменти, сменя се дограма, а когато дойдат децата всичко се завърта около тях. Понякога, когато двамата вземат съвсем да не се разбират дълго време следва тежък, тъжен и трагичен развод след който всеки иска да докаже колко е оправен и как ще се оправи без бившият си партньор.
Е място на отдих и покой, атмосфера на радост и домашен уют в който дори да нямате много пари можете да бъдете най-щастливи на света. Децата са желани и очаквани, но не се разглезват. Подписът и брачната клетва се пазят свято, всяка трудност се поема заедно. Опция развод не съществува, преди брака е мислено и сега и двамата са готови да се борят докрай с желание и отговорност пред Бога. Работи се шест дена, но на седмият има почивка и се ходи на църква. Църковният брак също се извършва и двамата се молят за децата си и ги възпитават в почтителност и прилежност.
Възпитание
Децата биват оставени да правят буквално каквото си искат, докато не се провинят, след което следва наказание.
Децата са старателно възпитавани, като им се обяснява внимателно за последствията от всяко зло.
На приятелите си споделя.
За успехите си в живота, за успехите си в любовта, за това колко му е писнало от живота или колко не му върви в любовта.
За любовта и нежната грижа на Исус в живота, за благодарността, която изпълва сърцето му към Бог и неговите ближни, за желанието да служи на Бог и през вечността. Да участва в превилегията да служи на Всемогъщия
------------------------------------------------------------
А ние? къде сме във всичко това? Различаваме ли се от хората около нас или сме напълно като тях? Живеем ли 100% за Исус?
