slideshow s moi snimki:)

песни

четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Християни и нехристияни- все още има ли някаква разлика?


НЕВЯРВАЩ / ВЯРВАЩ

ИМА ЛИ ВСЕ ОЩЕ РАЗЛИКА?



Вярвам, че всички сме съгласни, че между вярващият човек и невярващият трябва да има една осезаема разлика в начинът на живот. Това е един кратък и разбира се не пълен чеклист, и всеки лично може да си провери дали неговите приоритети в живота са поставени на фундамента Исус Христос или те приличат на всеки невярващ човек. Нека за миг забравим за ходенето на църква и публичните изповеди и излияния и да помислим практично къде стои нашият живот, накъде е ориентиран той?
СФЕРА
НЕВЯРВАЩ
ВЯРВАЩ

Мечти
Невярващият мечтае за благата, които може да има в този живот. Мечтае да създаде семейство, да се реализира в професията, хората да го уважават, хората да го забележат, да има много пари с които да може да си позволи да пътува в чужбина. Невярващите жени си мечтаят за богат чужденец, който е и галантен, нежен, с чувство за хумор и постоянно да им прави комплименти, да ги оценява и разбира. Много невярващи мечтаят за голямата любов и поставят това за смисъл на животът си.
Вярващият човек не се блазни от придобивките на този свят, той знае че те са само средство, а не смисъл на живота му. За него връзката му с Бог е най-важна. Той копнее да разбира Божията воля и задълбочено изследва Словото за да разбере, какво иска от него Бог, за да го приложи в живота си. Най-голямата любов за която мечтае вярващият човек е любовта на Творецът и Спасителят ни, Исус Христос, която да бъде извор на живот във него за цялата вечност.

Образование
Разбира се, невярващият мечтае за най-елитното образование, за професия, чрез която ще се реализира като възможности, а и ще печели доста пари. Учи упорито за да докаже своите възможности. Търси най-елитните колежи и университети, по възможност в чужбина.
За вярващият най-високото образование, което може да получи е мъдростта идваща от Бог и Неговото Слово. Все пак, всеки ценен талант, който той може да се използва за Божия прослава е старателно развиван. Той се учи на това как да помага на хората, как да бъде полезен на Христос, как да живее в мир с всичките човеци. Как да доведе повече хора до познаване на истината.

Избор на брачен партньор
При невярващите критериите първоначално са високи, но след това се влюбват в някого, който ги разбира и с когото им е приятно.

За жените много важни критерии са парите или вниманието, а често и чувството за хумор, което ги отпуска. Често те се влиаят от мнението на приятели или от интензивността на собствените си емоции и фантазии. Все пак предпочитаният тип е богат и авторитетен чужденец с голяма къща в германия, англия, САЩ или имение в испания, бразилия.
Вярващият се моли и търси Божията воля, изследва Божието слово и от там разбира и учи принципите, по които трябва да избере своят партньор. Той търси подходящият човек в своята църква, не си прави нереалистични планове и мечти. Търси от своя народ по пример на Авраам и Исак, който прати да намери жена за синовете си от вярващите от собственият им народ, въпреки че живееха много далеко. Вярващият осъзнава важността на това решение и във всяка стъпка се съветва с Божието Слово, от което черпи и информация и опит, които са му основен пътеводител в брака.

Той търси Жена, която се бои от Бога. А тя търси мъж, който стои здраво за истината, непорочен и любящ, духовен и посветен.

Сутрин
Невярващият става с мисли за това, което му предстои през деня. Вълнения, впечатления, или нежелание да отиде на работа.
Вярващият става с желанието да започне един нов ден с Исус. Отваря библията и по възможност с своите близки си провеждат утринно Богослужение.

Вечер
Невярващият се позицира пред телевизора или радио приемника, компютъра, или се среща с някой с когото да обсъждат футбол, политика или съответно клюки и интриги. На специални поводи се ходи по скъпи ресторанти или при семейни познати, а по-младите по всякъкъв вид забавления.
Вярващият оставя време за тишина, в което изпитва характерът си и го сравнява с този на Исус. Покайва се за грешките си и моли Исус за сили утре да не ги допуска. Отделя време за общуване със семейството си. Ляга в разумно време, за да може на утрешният ден да бъде трудоспособен.

Свободно време
Свободното си време невярващите прекарват най-често като гледат телевизия, играят игри, ходят на мач, боулинг, картинг, плаж или друг вид актуално забавление. Ходи се на кафета, ресторанти, пицарии, барове, овеселителни паркове, туристически атракции в които основната идея е забавлението. А понякога се ходи на опера, театър, драма, четат се любовни романи, или се гледат такива сериали, чиято основна цел е възбуждане на емоциите.
Вярващият посещава болни и нуждаещи се с желание да им занесе усмивка, разхожда се сред природата, отделя време за скъпите си хора, прекарва времето си в смислени и изграждащи занимания.

Парите
Невярващите мислят, че парите са си техни и могат да правят с тях каквото си искат. Понякога се харчат неразумно, а много често дори за подхранване на вредни навици. Има хора, които смятат пазаруването, като начин за отпускане и релакс. Случва се импулсивно да изтеглят кредити, които погасяват след време по обвързващ за тях начин.
Вярващите са Божии настойници на всичките блага с които ги е дарил Творецът, те не харчат неправомерно нито един лев. Когато могат дават на заем без да искат лихва, условия или да натискат за бързо връщане. Купуват качествени и смислени неща, по възможност не теглят кредити и не живеят ден за ден, а старателно планират домакинството така че парите да стигнат.

Работата
Се счита за място за себеизява или за изкарване на пари.

Работи се за да се вземат много пари, може и 7 дена в седмицата, ако има подходящи оферти.
Е място където християнинът може да се покаже верен и в най-малкото и да отрази Христовият характер пред колегите си. Работи се в 6 дена и на 7 мият е почивка на Господа, ден който се отделя и за сплотяване на семейството около Бога.

Приятелите
Са хора с които прекарват времето си отпускащо, обикновено в отдаване на една и съща страст: футбол, фризура, пийване, компютри, книги или туризъм. Най-ценното им е че понякога помагат и те уреждат някъде на аванта...
Са хората, които те познават и които не ти спестяват нито доброто нито злото. Хората, които те обичат и за това ти казват истината с любов. Които мислят за теб и твоето щастие. Които са безценен и незаменим подарък от небето и с които заедно изграждате характери за вечността.

Семейството
Е начин да продължиш в нов етап на живота ти, време в което трябва да създадеш поколение и да го научиш да те уважава и да продължи родът ти. Подписът не е толкова важен, но все пак го има за да не бъдеш странен и децата да не се оплакват някой ден. Работи се здраво за финансовият просперитет, изплащат се апартаменти, сменя се дограма, а когато дойдат децата всичко се завърта около тях. Понякога, когато двамата вземат съвсем да не се разбират дълго време следва тежък, тъжен и трагичен развод след който всеки иска да докаже колко е оправен и как ще се оправи без бившият си партньор.
Е място на отдих и покой, атмосфера на радост и домашен уют в който дори да нямате много пари можете да бъдете най-щастливи на света. Децата са желани и очаквани, но не се разглезват. Подписът и брачната клетва се пазят свято, всяка трудност се поема заедно. Опция развод не съществува, преди брака е мислено и сега и двамата са готови да се борят докрай с желание и отговорност пред Бога. Работи се шест дена, но на седмият има почивка и се ходи на църква. Църковният брак също се извършва и двамата се молят за децата си и ги възпитават в почтителност и прилежност.

Възпитание
Децата биват оставени да правят буквално каквото си искат, докато не се провинят, след което следва наказание.
Децата са старателно възпитавани, като им се обяснява внимателно за последствията от всяко зло.

На приятелите си споделя.
За успехите си в живота, за успехите си в любовта, за това колко му е писнало от живота или колко не му върви в любовта.
За любовта и нежната грижа на Исус в живота, за благодарността, която изпълва сърцето му към Бог и неговите ближни, за желанието да служи на Бог и през вечността. Да участва в превилегията да служи на Всемогъщия
------------------------------------------------------------
А ние? къде сме във всичко това? Различаваме ли се от хората около нас или сме напълно като тях? Живеем ли 100% за Исус?

четвъртък, 20 ноември 2008 г.

Моркови, яйца и кафе


Предлагам ви нещо, което може да ви накара да гледате по друг начин на морковите, яйцата и кафето:))

Една дъщеря отишла при майка си да й разкаже за себе си и за трудностите, които преживява. Тя не знаела как да се справи и била готова да се откаже. Тъкмо преодолявала една трудност и вече изниквала друга в живота й. Това я уморявало и я карало да се чувства много отчаяна.
Майка й не казала нищо в отговор. Просто я хванала за ръката и я завела в кухнята.
Напълнила три тенджери с вода и сложила всяка една от тях на силен огън. В първата сложила моркови, във втората- яйца, а в третата- зрънца кафе. Така тя ги оставила да се варят и седнала, без да каже нито думичка.
След двадесет минути изключила печката. Извадила морковите, яйцата и кафето, като ги поставила в отделни съдове.
“Какво виждаш”, попитала тя дъщеря си.
“Mоркови, яйца и кафе”, отговорила дъщерята.
Майка й я накарала да се приближи и да пипне морковите. Тя го направила и забелязала, че били омекнали. След това майка й я накарала да вземе едно яйце и да го счупи. Когато обелила черупката, тя видяла едно твърдо сварено яйце.
Най-накрая, майката накарала дъщеря си да си сипе чаша кафе. Момичето се усмихнало доволно, когато усетило прекрасният аромат на кафе, който се носел във въздуха. “Какво озна чава всичко това, мамо?”, попитала тя.
Майка й й обяснила, че морковите, яйцата и кафето били подложени на едно и също изпитание- кипящата вода. Само че те реагирали по различен начин. Морковите влезли в огъня здрави, твърди и изглеждало, че нищо не може да ги промени. Но малко след това, подложени на силния огън, омекнали и станали слаби. Яйцето било чупливо. Само една тъничка черупка защитавала меката сърцевина. Но след като били в кипящата вода, то станали здраво и твърдо. Но нещо уникално се било случило със зрънцата кафе. Те били променили водата и сега тя ухаела с невероятен аромат!
“Кое от тях си ти, моето момиче?”, попитала майката. “Когато огненото изпитание почука на вратата, как реагираш? Като моркова, яйцето или кафето?”

Помисли върху това:
Като моркова ли си, който изглежда толкова здрав и твърд външно, но има колебливо сърце и когато в живота дойде буря, когато наоколо кипи, ставаш мек и губиш цялата си сила?
Или може си като яйцето, което дори и меко отвътре, когато дойде смърт, финансова загуба или някое друго изпитание, ставаш твърд и корав? Изглежда ли твоята обвивка мека и лесно чуплива, но вътре в нея има здрав дух и твърдо в изпитанията сърце?
Или си като зрънца кафе? Кафето всъщност променя врящата вода, самото обстоятелство, което донася болката. И когато стане най- горещо, разнася своя аромат и прекрасен вкус наоколо. Ако си като кафето, тогава, когато нещата изглеждат най- зле, ти се чувстваш по- добре и променяш ситуацията около теб. В най-тъмните часове и най-големите трудности, вдигаш ли се на едно по-високо ниво? Как реагираш на проблемите? Като морков яйце, или кафе? Като кое от трите?
Нека да преживеем достатъчно щастие, което да ни направи сладки, достатъчно изпитания, за да ни направят силни, достатъчно мъка, за да сме човешки същества и да можем да състрадаваме на другите и достатъчно надежда, за да сме щастливи.
Най- щастливите хора на земята нямат всичко. Те просто вземат най- доброто от всяко обстятелство в живота си. Доброто бъдеще идва винаги след забравеното минало и ти не можеш да напредваш в живота, докато не се оттървеш от миналите грешки и тревоги.
Има толкова много хора, които те карат да се усмихваш, когато имаш нужда от това, които ти помагат да видиш красивата страна на нещата в моменти, когато се чувстваш обезсърчен, хора, чието приятелство и подкрепа оценяваш. Бъди и ти такъв. Позитивен човек. Носещ радост и даващ любов на всички около теб. Разпръскващ аромат.
Много по- лесно е да се възпита едно дете, отколкото да се промени някой
възрастен. Това е истината.
Нека всички да бъдем КАФЕ!!!

събота, 15 ноември 2008 г.

Имам ли любов- тест


Имам ли любов- тест
Имам ли Любов? - Всички казваме, че обичаме, но дали в действителност е така или всичко е игра на думи! Всеизвестно е, че ние не познаваме достатъчно добре съдържанието на собственото си сърце, откъдето произлизат съкровищата и богатствата на всеки един от нас!
Какво съдържа моето сърце? - завист или омраза, търпение или нетърпение, милост или безразличие, топлина или студенина, смирение или гордост, истина или лъжа...!
Имам ли Любов? - Отговор на този въпрос ще получи всеки един, ако "реши" този тест - теста на Любовта!

1.Любовта дълго търпи! -
Въпрос: Търпелив/а ли съм?

2.Любовта е милостива! -
Въпрос: Милостив/а ли съм?

3.Любовта не завижда! -
Въпрос: Завиждам ли?

4.Любовта не се превъзнася! -
Въпрос: Превъзнасям ли се?

5.Любовта не се гордее! -
Въпрос: Горделив/а ли съм?

6.Любовта не безобразничи! -
Въпрос: Върша ли лоши неща?

7.Любовта не търси своето! -
Въпрос: Държиш ли винаги нещата да стават по твоя начин?

8.Любовта не се раздразнява! -
Въпрос: Раздразнителен/а ли съм?

9.Любовта не държи сметка за зло! -
Въпрос: Отмъстителен/а ли съм?

10.Любовта не се радва на неправдата! -
Въпрос: Одобрявам ли нередните неща?

11.Любовта се радва заедно с истината! -
Въпрос: Истината мой приятел ли е?

12.Любовта всичко премълчава! -
Въпрос: Умея ли да премълчава и да запазя мира в отношенията си с другите?

13.Любовта на всичко хваща вяра! -
Въпрос: Имам ли доверие на хората или съм вечно подозрителен/а?

14.Любовта на всичко се надява! -
Въпрос: Гори ли в мен надеждата или се обезсърчавам много лесно?

15.Любовта всичко търпи! -
Въпрос: Търпелив/а ли съм?

16.Любовта прощава! -
Въпрос: Прощавам ли?

17.Любовта никога не отпада!

1 Корин.13:4,5,6,7,8 ст.

понеделник, 10 ноември 2008 г.

Be..different

When everyone around you wanders, you.. live a meaningful life, life to the fullest When everyone around you thinks only about his needs, you.. simply spread love
When everyone around you complains, you... speak words of encouragement
Be like a sun among all the darkness around you. Smile among the frowning crowd
BE ... DIFFERENT:)

четвъртък, 18 септември 2008 г.

Огледай се... Какво виждаш?



Виждаш ли ярките слънчеви лъчи, преминаващи през щорите и галещи нежно утрото... Или светлината нахално дърпа клепачите ти и прекъсва най-сладките минути сън?

Виждаш ли искрената усмивка на любимия човек, когато сутрин му подадеш чаша топло кафе... Или само вдигнатия капак на тоалетната чиния и празната тубичка от паста за зъби?

Виждаш ли безмълвното кимване за поздрав на съседа отсреща... Или смачканите хартийки по стъпълата спъват желанието ти за добросъседство?

Виждаш ли нюансите на зеленото в градските паркове... Или навалицата в автобуса затваря очите ти за всичко красиво?

Виждаш ли колко полезен е трудът ти... Или лицето на намусената ти колежка създава неприязън към работата?

Виждаш ли светещия поглед на влюбен младеж с червена роза в ръка ... Или само неприличните подсвирквания на съмнителни типове?

Виждаш ли очарованието на уличните лампи вечер... Или те само подчертават колко страшно е неизвестното на тъмнината около блоковете?

Какво търси сърцето ти? Вглежда ли се в дребнавостта на ежедневието... Или копнее за радостта от благословен живот.

Огледай се... И избери.

вторник, 2 септември 2008 г.

Пилешка супа за душата:)



"Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това...
Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така...
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата
значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален
- 5 човека, съпътствали ви през живота Как върви? Много по-добре,
нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас,грижат се за нас, които са с нас винаги"
Помислете за момент. Животът е изключително кратък. Вие в кой списък сте?Не знаете?Не бъдете сред известните, но сте сред онези, за които ще си спомнят с топлина в сърцето….
Желая ви един прекрасен ден...

понеделник, 1 септември 2008 г.

Проповед: Бездна призовава бездна

(в оригиналния вариант на Библията- “дълбочина призовава дълбочина”)

В Пс. 42: 7 четем: “Бездна призовава бездна”. Единствено това, което идва от твоите дълбини, може да предизвика сълбок ефект в живота на другите. Ти самият получаваш много малко от една повърхностна проповед и в същото време можеш да дадеш много малко на хората, освен ако животът ти не е променен в дълбочина. Повърхностните неща не предизвикват друго, освен повърхностни резултати. Да, можеш да възбудиш ентусиазъм, но ако ти липсва дълбочина не можеш да докоснеш дълбоко душите на хората.

Дълбоки корени
В притчата за сеяча Исус говори, че някои семена падат на канаристо място, където няма много пръст, и скоро поникват, но когато слънцето изгрява, прегоряват, и понеже нямат корен, изсъхват- Марка 4:5-6
Какво е коренът? Той расте под земята. Какво са листата? Те растат над земята. Коренът е скритият живот, листата са това, което всички виждат. Проблемът на много християни, за съжаление, е, че имат много явен живот и малко таен.
Ти си християнин от много години, нали? Тогава нека те попитам: Каква част от живота ти е скрита от другите? Каква част не се вижда? Ти се концентрираш върху видимата работа. Да, важно е да работиш добре. Но освен това, което се забелязва от другите, има ли нещо скрито? Ако целият ти духовен живот е изложен на показ, тогава растежът ти е насочен ангоре, и тъй като няма растеж надолу, ти липсват корени.
В нашия християнски живот е много важно да сме част от Тялото Христово, трябва да се научим да живеем заедно с други братя и сестри. От друга страна, необходимо е да разберем, че Бог работи индивидулано с всеки и това, което Той дава лично на теб трябва да бъде пазено,в противен случай то ще престане да бъде лично и няма да Му донесе никаква полза. Ако нещата, дадени специално за теб бъдат изложени на показ, те ще увяхнат.
Проповедта на Исус на планината е забележителна. От една стана Той казва:
“Вие сте виделината на света. Град поставен на високо място. И когато запалят светило, не го турят под шиника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.” От друга страна, Исус казва: “Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си... А когато правиш милостиня, нека левицата ти да не узнае какво прави десницата, за да става твоята милостиня в тайно. А когато се молите, не бъдете като лицемерите, защото те обичат да се молят стоящи по улиците и синагогите и по улиците, за да ги виждат човеците... А когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно”. Матея 6:1-6
От една страна, ако ти си християнин, трябва да излезеш навън, за да те видят и да служиш на хората, от друга страна има християнски добродетели, които не трябва да излагаш на показ. Християнин, който парадира със своите добродетели, няма дълбочина и тъй като няма корени, не може да издържи в ден на изпитание или изкушение. Нека ние, децата на Бог, Го питаме до каква степен нашите преживявания трябва да бъдат показвани пред другите.

Дълбоки преживявания
Пишейки на Коринтяните, Павел казва:
“Принуден съм да се хваля, при все, че не е за полза” II Кор. 12: 1. Той признава, че за него не е полезно да възхвалява своите преживявания, но заради другите е длъжен да говори за “видения и откровения” Вижте! Много от нас не могат да устоят на изкушението: когато имат някакво малко преживяване, всеки го знае.
Беше необходимо Павел да спомене своите преживявания, но когато стана дума за тях, той всичко ли разкри? Не. Ето защо написа: “Познавам един човек в Христа, който преди 14 години (в тялото ли, без тялото ли, не зная, Бог знае) който беше занесен в рая”. Човекът, за който Павел говори, е самият той, и това преживяване се е случило преди 14 години. Каква дълбочина има в Павел! В продължение на 14 години той нито веднъж не е разкрил своето преживяване, в продължение на 14 години църквата нищо ме е знаела за него, в продължение на 14 години нито един от апостолите не го е чул. Павел е пуснал корени дълбоко в земята.
Някои хора са склонни да кажат: ‘Павел, кажи ни всичко, толкова ще ни е полезно да знаем цялата история”. Но забележете колко неопределено говори Павел за себе си и своето преживяване: “Познавам един човек в Христа, който преди 14 години (в тялото ли, без тялото ли, не зная, Бог знае) който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори”. И до днес преживяването на Павел не е напълно “изкоренено”.
Братя и сестри, въпросът за корена е от много голямо значение. Ако искате да имате служението на Павел, трябва да имате “корена” на Павел. Ако искате да имате поведението на Павел, трябва да имате вътрешния живот на Павел, ако искате да имате силата на Павел, трябва да имате неговите скрити преживявания. Проблемът на много християни днес е, че не могат да имат дори и едно неразкрито преживяване. Дори и най- малкото нещо трябва да го разкажат. Те излагат живота си под прожекторите на сцената и искат да изкоренят всичко. Нека Бог да ни ръководи, за да могат корените ни да бъдат пуснати на дълбико!

Повърхностен живот
В Исая 39 гл. четем, че когато новината за болестта и оздравяването на Езекия се разчу във Вавилон, му изпратиха писмо и подарък за него. Езекия много се зарадва. Словото на Бог казва: “И Езекия се зарадва на тях, и им показа къшата със скъпоценните си вещи- среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко, каквото се намираше между съкровищницата му; в къщата му и цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа. “
Езекия не можа да устои на изкушението да покаже всичко. Той не само беше чудно изцелен от своята болест, но със сигурност се почувства горд от това, че малко хора на света са имали преживяване като неговото. В радостта си Езекия показа всички всичките си съкровища на мъжете от Вавилон, така че те видяха всичко, което той притежаваше. Поради това Исая му каза: “Ето идат дни, когато всичко, що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до този ден, ще се принесе във Вавилон, няма да остане нищо, казва Господ”.
Мярката, в която ние показваме нещата ан другите, ще бъде мярката на нашата загуба! Това е важно и изисква вниманието ни.
За съжаление много хора не могат да се въздържат да не разкрият преживяванията си! Един брат веднъж каза: “Много братя и сестри се разболяват, и когато се въстановят, дават свидетелството си. Колко ми се иска и аз да се разболея- но не от някоя неизлечима болест- Бог да ме изцели и на следващата служба и аз ще имам нещо да разкажа пред всички”. Какъв е мотивът на този брат? Той търси да има преживяване, за да има какво да говори. Този начин на мислене ограбва Божиите деца и препятства духовния растеж.
В такъв случай не тярбва ли да даваме свидетелството си за Божията милост? Да, трябва. Павел го правеше и много от Божиите деца от поколение в поколение са го правили. Но да свидетелстваш е едно, а да намираш удоволствие в разкриване на личните си преживявания е нещо съвсем различно. Каква е целта на едно свидетелство? Другите да бъдат насърчени или просто така да си говорим? Да обичаш да слушаш собствения си глас и желанието да служиш на хората около теб нямат нищо общо. Ние не трябва да се въздържаме от свидетелстване, а от разкриване на всичко. Исус понякога казваше свидетелства, но Той никога не беше отдаден на говоренето. В Евангелието от Марка виждаме случай, когато Исус изцели един болен човек, но настояваше той да запази в тайна историята за изцелението си. В Марка 5:19 пиша, че че след като освободи от демони един мъж, му каза;”Иди в дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за теб”. Можем да разказваме какви велики неща Бог е сторил за нас, но не трябва да ги разпространяваме като новини, нито да се осмеляваме да разкриваме всичко, защото това би означавало да оголим корените си. Важно е някои преживявания да останат скрити; да разкрием всичко означава да загубиш всичко.
И нека да запомним, че ако изложим на показ цялото си съкровище, няма да можем да избегнем грабежа. Ако извадим пред другите корените си, ние ги изваждаме и пред врага. Ако Бог иска да свидетелстваме, ние нямаме друга възможност, освен да го нправим, но много от превивяванията ни трябва да останат скрити.
Същото се отнася и за работата ни. Чрез милостта си Бог е извършил нещо чрез нас, но нека помнимм, че каквото Той е извършил, не трябва да се използва за реклама или пропаганда. И степента,в която ние показваме работата на Бог отговаря на степента на загубата, която ще претърпим. Когато давид преброи децата в Израел, смъртта дойде и много хора загинаха (II Царе 24 гл).
Тайните, разкрити ни от Бог, трабва да бъдат пазени. Само ако Той ни подтикне да разкежем нещо, тогава можем да се осмелим да го направим. Ако Бог иска от нас да споделим някое преживяване с някой брат, сме длъжни да не го задържаме в себе си, зашото това ще наруши закона на Тялото Христово. Живеем заедно с братя и сестри и когато почувстваме помазанието да тече към някого, не трябва да го спираме. Трябва да сме позитивни, не негативни и да даваме живот на другите. Но ако по цял ден сме обсебени от своите преживявания и говорим за тях от сутрин до вечер, се излагаме на стрелите на врага. Вярвам, че е важно да се научим да сме части на Тялото Христово и в същото време да пазим това, което е лично за нас.
И когато нашият таен живот стане по- дълбок, ще открием, че “бездна призовава бездна”. Когато изваждаме неща от дълбините на нашия вътрешен живот, ще виждаме как живота на хората околко нас ще се променя. Без външно движение- просто тих отклик на помазанието, което се движи вътре в нас- ще достигаме до другите и Бог ще действа дълбоко вътре в тях. Ако живота ви няма дълбочина, вашата повърхностна разбота ще оказва само повърхностен ефект.