slideshow s moi snimki:)

песни

четвъртък, 27 август 2009 г.

Бъди първи!!!

Тези дни ми се случи нещо интересно. Мои приятелски семейства ми споделиха някои неща и решиха да се обърнат за съвет към мен. Едните вече не можели да се понасят, а при другите единият искал да напуска другия. Предвид на "големия ми опит в брака":)), благодаря, че ми Бог ми даде мъдрост да им отговоря и надявам се да съм успяла поне мъничко да им послужа. Някои неща бяха много лични и няма да ви ги разказвам, но други искам да споделя, защото вярвам, че можем да извлечем ценни неща от тях.
Проблемът при едното семейство беше, че всеки имал очаквания от другия (за които дори не му бил казал. Типичен проблем в браковете- липса на комуникация. Аз имам очаквания от теб, ти не ги знаеш и не ги покриваш. Затова аз ще ти се сърдя, а ти дори няма да разбираш защо.) Поговорих си с единия и другия. Мислейки какво да отговоря, се сетих за примера на апостол Павел и Исус. Павел каза, че няма друг близък приятел, освен Тимотей. Но само какъв живот имаше! В Библията четем как Той пишеше думи на любов и насърчение, дори в затвора!! А какво да кажем за Исус? Той имаше толкова много врагове. Един от учениците му се отрече от Него, друг Го предаде. Когато имаше най-голяма нужда от подкрепа в Гетсиманската градина, те го изоставиха, но Той живееше един живот на служение на другите. Дори умря за нас- грешните човеци , без да сме го заслужили и знаейки, че можем да му дадем толкова малко в замяна! Сега ние Го обичаме, защото Той ни върлюби пръв!
Разговорът с това семейство беше горе-долу следният: “Аз очаквам от нея тя да прави неща, а тя не ги прави. Очаквам от него неща, а той дори не се досеща. “
“Добре, а ти какво правиш? , зададох въпрос аз.
“Ама тя не прави каквото трябва. Той също”.
“Добре, а ти какво правиш? , попитах отново.
“Но тя/той не ми показва любов.
“А ти правиш ли го?”
“Знаеш ли, права си”, ми казаха те.
Сетих се да им споделя още нещо. Един път ми беше станало много тъжно и си казах: “Боже, защо се старая да давам каквото мога, а от никого не съм получила почти нищо.” Знаете ли каква мисъл дойде в мен. Прозвуча ясно в сърцето ми и знам, че беше от Бог: “ Ти не си на този свят, за да ти бъде давано, а за да даваш”. Интересното, което се случи и за което благодаря, че съм била частичка, е че когато започнали да го прилагат, се сдобрили и сега нещата били съвсем различни.
Друга ситуация, която мои семейни приятели ми споделиха и аз пак се опитах, доколкото мога, да дам някакъв съвет, беше следната: едно мое приятелско семейство пък имали проблем с ежедневни кавги, главно свързани с домакински задължения. Последният разговор помежду им бил горе-долу следният:
“Жена, гледай, цялата мивка е пълна, защо не си ги измила тези чинии?”
“Зашото съм много изморена и нямам сили за това. Едва стоя”.
“Да, ама аз искам всичко да свети от чистота вкъщи. Това е твое задължение- не го приписвай на мен. Мъж съм, няма да се унижавам. Тези чинии са под моето достойнство!!!”.
“ А ти бе- не се ли виждаш? Само седиш с вестника тук, а на мен е цялата тежест. Нямам ли право един път и аз да си почивам. Виж другите мъже, а ти? ”.
“Защо ме сравняваш с другите мъже? Гледай себе си как за нищо не ставаш..” И кавгата е готова.
В този момент, отново мислейки какво да кажа, се сетих за следните стихове:
„ Никой да не търси своята лична полза, но всеки - ползата на другия". Коринтяни 10:24
“Изпреварвайте да си отдавате почит един на друг.” Римляни 12: 10

А сега само си представете същата ситуация по следния начин: “Скъпа, виждам, че си изморена. Поседни, аз ще измия чиниите. “
“Мили, обичам те. И ти си бил на работа като мен- стой, аз ще ги измия”.
“Недей, скъпи, ти си почивай.” “Не, скъпа, аз ще го направя, защото те обичам”.
Знаеш ли какво означава: “Изпреварвайте се”- означава ти да бъдеш първи- в даването на любов и показването на почит! Любов- като мислиш за неговите нужди и го благославяш. Почит- като го уважаваш и издигаш като личност. И когато всеки го прави- Wow! Хора, които се изпреварват да се обичат и да си служат! Само ако горните стихове станеха реалност. Колко различни биха били семействата ни, църквите!
На сватбата на едни мои много скъпи приятели от Сливен имаше един много хубав ритуал в църквата, който много ми хареса. Всеки от тях духваше свещ, която символизираше собственото “Аз” и запалваха една обща. “Аз”-ът казва следното: “Аз” очаквам от теб това! “Аз” имам тези нужди, които ти трябва да удовлетвориш! “Аз” искам това, край, не ме интересува ти какво мислиш! ““Аз”,
“Аз”, “Аз”. Разбираш ли? Любовта ще изгрее в живота ти тогава, когато твоето “Аз” залезе”. Любовта започва там, където нуждите на другия човек станат по-важни от твоите собствени!
Ти не си на тази земя, за да ти дават, а за да даваш- това ми говори Бог в сърцето!!! Искаш да получиш любов, тогава ти разпръсквай любов! Очакваш от човека да създаде красота за теб? Не, ти направи деня му красив! Искаш да имаш истински приятели? - ти бъди истински приятел. Искаш да имаш подходящия човек до теб, ти бъди подходящоят човек! Искаш принц- тогава стани принцеса:) Не чакай другия човек да ти даде любов- ти бъди първи! :)