(в оригиналния вариант на Библията- “дълбочина призовава дълбочина”)
В Пс. 42: 7 четем: “Бездна призовава бездна”. Единствено това, което идва от твоите дълбини, може да предизвика сълбок ефект в живота на другите. Ти самият получаваш много малко от една повърхностна проповед и в същото време можеш да дадеш много малко на хората, освен ако животът ти не е променен в дълбочина. Повърхностните неща не предизвикват друго, освен повърхностни резултати. Да, можеш да възбудиш ентусиазъм, но ако ти липсва дълбочина не можеш да докоснеш дълбоко душите на хората.
Дълбоки корени
В притчата за сеяча Исус говори, че някои семена падат на канаристо място, където няма много пръст, и скоро поникват, но когато слънцето изгрява, прегоряват, и понеже нямат корен, изсъхват- Марка 4:5-6
Какво е коренът? Той расте под земята. Какво са листата? Те растат над земята. Коренът е скритият живот, листата са това, което всички виждат. Проблемът на много християни, за съжаление, е, че имат много явен живот и малко таен.
Ти си християнин от много години, нали? Тогава нека те попитам: Каква част от живота ти е скрита от другите? Каква част не се вижда? Ти се концентрираш върху видимата работа. Да, важно е да работиш добре. Но освен това, което се забелязва от другите, има ли нещо скрито? Ако целият ти духовен живот е изложен на показ, тогава растежът ти е насочен ангоре, и тъй като няма растеж надолу, ти липсват корени.
В нашия християнски живот е много важно да сме част от Тялото Христово, трябва да се научим да живеем заедно с други братя и сестри. От друга страна, необходимо е да разберем, че Бог работи индивидулано с всеки и това, което Той дава лично на теб трябва да бъде пазено,в противен случай то ще престане да бъде лично и няма да Му донесе никаква полза. Ако нещата, дадени специално за теб бъдат изложени на показ, те ще увяхнат.
Проповедта на Исус на планината е забележителна. От една стана Той казва:
“Вие сте виделината на света. Град поставен на високо място. И когато запалят светило, не го турят под шиника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.” От друга страна, Исус казва: “Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си... А когато правиш милостиня, нека левицата ти да не узнае какво прави десницата, за да става твоята милостиня в тайно. А когато се молите, не бъдете като лицемерите, защото те обичат да се молят стоящи по улиците и синагогите и по улиците, за да ги виждат човеците... А когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно”. Матея 6:1-6
От една страна, ако ти си християнин, трябва да излезеш навън, за да те видят и да служиш на хората, от друга страна има християнски добродетели, които не трябва да излагаш на показ. Християнин, който парадира със своите добродетели, няма дълбочина и тъй като няма корени, не може да издържи в ден на изпитание или изкушение. Нека ние, децата на Бог, Го питаме до каква степен нашите преживявания трябва да бъдат показвани пред другите.
Дълбоки преживявания
Пишейки на Коринтяните, Павел казва:
“Принуден съм да се хваля, при все, че не е за полза” II Кор. 12: 1. Той признава, че за него не е полезно да възхвалява своите преживявания, но заради другите е длъжен да говори за “видения и откровения” Вижте! Много от нас не могат да устоят на изкушението: когато имат някакво малко преживяване, всеки го знае.
Беше необходимо Павел да спомене своите преживявания, но когато стана дума за тях, той всичко ли разкри? Не. Ето защо написа: “Познавам един човек в Христа, който преди 14 години (в тялото ли, без тялото ли, не зная, Бог знае) който беше занесен в рая”. Човекът, за който Павел говори, е самият той, и това преживяване се е случило преди 14 години. Каква дълбочина има в Павел! В продължение на 14 години той нито веднъж не е разкрил своето преживяване, в продължение на 14 години църквата нищо ме е знаела за него, в продължение на 14 години нито един от апостолите не го е чул. Павел е пуснал корени дълбоко в земята.
Някои хора са склонни да кажат: ‘Павел, кажи ни всичко, толкова ще ни е полезно да знаем цялата история”. Но забележете колко неопределено говори Павел за себе си и своето преживяване: “Познавам един човек в Христа, който преди 14 години (в тялото ли, без тялото ли, не зная, Бог знае) който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори”. И до днес преживяването на Павел не е напълно “изкоренено”.
Братя и сестри, въпросът за корена е от много голямо значение. Ако искате да имате служението на Павел, трябва да имате “корена” на Павел. Ако искате да имате поведението на Павел, трябва да имате вътрешния живот на Павел, ако искате да имате силата на Павел, трябва да имате неговите скрити преживявания. Проблемът на много християни днес е, че не могат да имат дори и едно неразкрито преживяване. Дори и най- малкото нещо трябва да го разкажат. Те излагат живота си под прожекторите на сцената и искат да изкоренят всичко. Нека Бог да ни ръководи, за да могат корените ни да бъдат пуснати на дълбико!
Повърхностен живот
В Исая 39 гл. четем, че когато новината за болестта и оздравяването на Езекия се разчу във Вавилон, му изпратиха писмо и подарък за него. Езекия много се зарадва. Словото на Бог казва: “И Езекия се зарадва на тях, и им показа къшата със скъпоценните си вещи- среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко, каквото се намираше между съкровищницата му; в къщата му и цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа. “
Езекия не можа да устои на изкушението да покаже всичко. Той не само беше чудно изцелен от своята болест, но със сигурност се почувства горд от това, че малко хора на света са имали преживяване като неговото. В радостта си Езекия показа всички всичките си съкровища на мъжете от Вавилон, така че те видяха всичко, което той притежаваше. Поради това Исая му каза: “Ето идат дни, когато всичко, що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до този ден, ще се принесе във Вавилон, няма да остане нищо, казва Господ”.
Мярката, в която ние показваме нещата ан другите, ще бъде мярката на нашата загуба! Това е важно и изисква вниманието ни.
За съжаление много хора не могат да се въздържат да не разкрият преживяванията си! Един брат веднъж каза: “Много братя и сестри се разболяват, и когато се въстановят, дават свидетелството си. Колко ми се иска и аз да се разболея- но не от някоя неизлечима болест- Бог да ме изцели и на следващата служба и аз ще имам нещо да разкажа пред всички”. Какъв е мотивът на този брат? Той търси да има преживяване, за да има какво да говори. Този начин на мислене ограбва Божиите деца и препятства духовния растеж.
В такъв случай не тярбва ли да даваме свидетелството си за Божията милост? Да, трябва. Павел го правеше и много от Божиите деца от поколение в поколение са го правили. Но да свидетелстваш е едно, а да намираш удоволствие в разкриване на личните си преживявания е нещо съвсем различно. Каква е целта на едно свидетелство? Другите да бъдат насърчени или просто така да си говорим? Да обичаш да слушаш собствения си глас и желанието да служиш на хората около теб нямат нищо общо. Ние не трябва да се въздържаме от свидетелстване, а от разкриване на всичко. Исус понякога казваше свидетелства, но Той никога не беше отдаден на говоренето. В Евангелието от Марка виждаме случай, когато Исус изцели един болен човек, но настояваше той да запази в тайна историята за изцелението си. В Марка 5:19 пиша, че че след като освободи от демони един мъж, му каза;”Иди в дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за теб”. Можем да разказваме какви велики неща Бог е сторил за нас, но не трябва да ги разпространяваме като новини, нито да се осмеляваме да разкриваме всичко, защото това би означавало да оголим корените си. Важно е някои преживявания да останат скрити; да разкрием всичко означава да загубиш всичко.
И нека да запомним, че ако изложим на показ цялото си съкровище, няма да можем да избегнем грабежа. Ако извадим пред другите корените си, ние ги изваждаме и пред врага. Ако Бог иска да свидетелстваме, ние нямаме друга възможност, освен да го нправим, но много от превивяванията ни трябва да останат скрити.
Същото се отнася и за работата ни. Чрез милостта си Бог е извършил нещо чрез нас, но нека помнимм, че каквото Той е извършил, не трябва да се използва за реклама или пропаганда. И степента,в която ние показваме работата на Бог отговаря на степента на загубата, която ще претърпим. Когато давид преброи децата в Израел, смъртта дойде и много хора загинаха (II Царе 24 гл).
Тайните, разкрити ни от Бог, трабва да бъдат пазени. Само ако Той ни подтикне да разкежем нещо, тогава можем да се осмелим да го направим. Ако Бог иска от нас да споделим някое преживяване с някой брат, сме длъжни да не го задържаме в себе си, зашото това ще наруши закона на Тялото Христово. Живеем заедно с братя и сестри и когато почувстваме помазанието да тече към някого, не трябва да го спираме. Трябва да сме позитивни, не негативни и да даваме живот на другите. Но ако по цял ден сме обсебени от своите преживявания и говорим за тях от сутрин до вечер, се излагаме на стрелите на врага. Вярвам, че е важно да се научим да сме части на Тялото Христово и в същото време да пазим това, което е лично за нас.
И когато нашият таен живот стане по- дълбок, ще открием, че “бездна призовава бездна”. Когато изваждаме неща от дълбините на нашия вътрешен живот, ще виждаме как живота на хората околко нас ще се променя. Без външно движение- просто тих отклик на помазанието, което се движи вътре в нас- ще достигаме до другите и Бог ще действа дълбоко вътре в тях. Ако живота ви няма дълбочина, вашата повърхностна разбота ще оказва само повърхностен ефект.
